Кони Мейсън - Викинг

Той се приближи към огъня и тя видя, че е сменил облеклото си. Беше прекрасен в дългата до коленете туника с цвета на светлосините цветя, които цъфтяха на хълма над нейното село. Тя беше изтъкана от най-фина коприна и прикрепена на рамото с изкусно изработена тока. Чудесно изкован меч лежеше в ножницата, висяща от кожения колан, който опасваше кръста му. Дръжката му беше от злато, украсена със скъпоценни камъни. Тънкото вълнено наметало в яркочервен цвят бе закопчано с проста златна катарама. Той беше наистина великолепен.

— Не, не съм готова. Няма свещеник.

— Елате с мене. И двамата.

— Къде отиваме? — поиска да узнае Фиона.

— В селото. Не е далече. Конят ми чака. Доведох муле за Бран.

Фиона излезе навън. Любопитството започваше да надделява над страха й.

— Вземи — каза той и й подаде вързопа, който носеше. — Дръж го, ще ти потрябва по-късно.

Торн вдигна Фиона на коня и се качи зад нея. Бран възседна мулето и потегли след тях. Макар че часът за вечеря отдавна беше минал, все още бе достатъчно светло. През лятото дневната светлина се задържаше по-дълго време в северните земи.

Стигнаха до селото без произшествия. Торн се насочи право към пристанището, където няколко дракара бяха вързани за каменните стълбове, забити край кея.

— Чакайте тук — каза той и слезе от коня.

Фиона загледа учудена как Торн се приближава към единия дракар и вика капитана. След миг на палубата се появи един свиреп гигант. Беше по-едър дори от Торн. Червеникава коса, прошарена с бели косми, се спускаше в объркани валма по раменете му, брадата му едва скриваше жестокото изражение на лицето. Той слезе на кея и заговори с Торн. После Торн пъхна нещо бляскаво в ръката на капитана и зачака, а гигантът отново се качи на кораба.

След малко един мъж в парцаливи монашески дрехи, с окован в тежки вериги крака, слезе по дъската и се приближи към Торн. Двамата поведоха оживен разговор, Фиона видя как мъжът поклаща глава няколко пъти, а след това, въпреки протестите му, Торн го повлече към мястото, където бе застанала тя. Гласът му пробуди у нея някакъв спомен и тя ахна смаяна.

Окъсаният монах беше отец Деймиън от манастира на Ман. Беше отслужвал литургия много пъти в малкия селски параклис. Фиона му се беше изповядала малко преди викингите да опустошат острова. Тя знаеше, че дивите воини са нападнали манастира и са отвели монасите в плен, но не беше очаквала да види някого от тях тук.

— Отче Деймиън!

— Добре ли си, чадо?

— Да, добре съм.

Тя се обърна към Торн и очите й метнаха виолетови пламъци към него.

— Така ли се отнасяте към светите мъже? Как смеете?

— Улм ограби манастира — каза Торн. — Когато слязох на Ман, търсех само един човек… една жена, която ме бе омагьосала. Щом стигнахме пристанището, монасите бяха продадени на роботърговеца. Ще ги откарат в Византион, там винаги търсят роби.

— Но те са християнски свещеници. Не можеш да ги изпратиш в езическа страна.

— Всичко е наред, чадо — каза отец Деймиън. — Аз се примирявам със съдбата си. Господ в своята милост ще ме запази. Може би той има планове за мене и за другите от манастира. Ще покръстваме езичниците. Не оплаквай съдбата ми; по-скоро аз се тревожа за тебе. Викингът ми каза, че желае да те вземе за своя жена и иска аз да извърша християнската церемония. Това ли е и твоето желание, чадо?

Фиона поклати отрицателно глава, но в същия момент Торн казваше:

— Да, свещенико, това е желанието на Фиона, да се оженим според християнските ритуали.

— Вярно ли е, Фиона?

Тя не можеше да излъже монаха. Наистина, казала бе на Торн, че ще се омъжи за него, ако й доведе християнски свещеник.

— Да, отче, така казах, но…

— Побързай, свещенико! — заповяда Торн. — Ако откажеш, ще я взема в моето легло, независимо дали сме женени.

Отец Деймиън реши, че ще е най-добре Фиона да се омъжи за викинга.

— Имате ли свидетел?

Торн погледна към пътя и видя Бран да се приближава, възседнал мулето.

— Тъкмо идва. Бран ще ни е свидетел.

Бран слезе от седлото и докуцука до мястото, където Фиона бе застанала редом с монаха. Взря се в него и го позна.

— Виж ти, това бил отец Деймиън.

— Точно навреме пристигаш, мъдрецо — намеси се Торн. — Имаме нужда от свидетел. Аз се женя за Фиона.

— Почакай, моля те! Искам за малко да остана насаме с Бран — извика Фиона.

— Корабът на роботърговеца тръгва заедно с прилива. Няма време за разговори — отвърна Торн.

После, изненадващо, взе вързопа от ръцете на Фиона, развърза го и извади оттам красиво синьо вълнено наметало, подплатено с алена коприна. Разгъна го, метна го на раменете на Фиона и го закопча със собствената си златна тока.