Кони Мейсън - Викинг

— Да, викинг — съгласи се Бран, сякаш това обясняваше всичко. — Не се страхувай, Фиона. Битката на Торн е загубена. Съдбата и келтските богове не бива да бъдат пренебрегвани.

Фиона нямаше намерение да се подчини на Торн. Другите можеше и да треперят при звука на гласа му, но тя не беше толкова плашлива. Така че, вместо да отиде в спалнята му, както беше заповядал, тя довърши работата си в залата. Когато скалдът подхвана ново повествование и всички го заслушаха като омаяни, Фиона се измъкна навън, за да се охлади. Нощта беше топла, а тя се бе разгорещила от работата край огъня. Погледна с копнеж към банята и се запита дали някой сега я използва. Съмняваше се, защото всички се бяха скупчили край разказвача и жадно поглъщаха историята му.

Банята беше празна, точно както се бе надявала Фиона. Приглушената светлина на огъня едва осветяваше задименото помещение. Тя се вмъкна в банята и залости вратата. Вътре беше горещо. Водата бълбукаше в големия котел, увиснал над огъня, готова за следващия къпещ се. Фиона намери една кана и започна да сипва гореща вода във ваната, която беше до половината пълна със студена. Когато водата стана приятно топла, тя съблече туниката от груба домашна тъкан и се пъхна вътре. Беше прекрасно. Тя въздъхна доволно и се потопи до шия във водата.

Забеляза калъп сапун на перваза и изми косата си. Изтърка я добре, а после потопи глава във водата и отми пяната. Тъкмо отмахваше мокрите кичури от лицето си, когато чу силно чукане на вратата.

— Ако си вътре, Фиона, по-добре ще е да ме пуснеш да вляза.

Торн!

— Няма!

— Не те намерих в спалнята си — извика той зад затворената врата.

— Не мога да бъда на две места едновременно — възрази тя с остър тон.

Вратата се разтресе.

— Фиона, отвори!

— Не съм свършила.

— Свършила си, когато аз кажа.

— Върви си, господарю. Сигурна съм, че Брита те търси.

— Брита вече си легна. Ако не отвориш тази врата, ще я изкъртя.

Фиона погледна здравата врата и реши, че ще му трябва най-малкото таран, за да я разбие.

— Ще изляза веднага щом се изкъпя, но не преди това.

Тя потръпна от страх, когато го чу да нанася силен удар по вратата. Опита се да се успокои, че Торн не би могъл да я разбие, а дори да го направеше, нямаше да я нарани. Бран я бе уверил, че един ден Торн ще се научи да я цени; само се молеше да не я убие, преди да стигне до това решение. Разгневеният Торн беше страшен противник. Тя знаеше, че е опасно да му се противопоставя, но надменността му беше непоносима.

Никак нямаше да е лесно да обича мъж като Торн, реши тя. За него жената не беше нищо повече от притежание, което да използва за собствено удоволствие. Как ще го научи да я обича, когато той не знаеше какво означава тази дума? Въздъхна тежко. Щеше да й трябва неимоверна сила и търпение, за да осъществи пророчеството на Бран.

Вратата изведнъж влетя вътре и Фиона изгледа смаяно гиганта, който я бе изтръгнал от пантите. Той стоеше на прага, сложил ръце на кръста си и страшно смръщил лице.

— Смееш да ми се противиш?

— Исках да се изкъпя насаме — каза Фиона, свивайки се под водата. — Ние с тебе ще живеем дълго време заедно, господарю. Трябва да свикнеш да уважаваш желанията ми.

Торн се втренчи в нея, сякаш я виждаше за пръв път.

— Какви глупости дрънкаш, жено? Каква магия замислящ пък сега?

— Никаква магия, господарю. Бран казва, че съдбата ни е написана на звездите, а той е голям мъдрец. Не съм искала такава съдба за себе си, но ще трябва да се справя възможно най-добре.

Торн намести вратата обратно и спусна резето. После се приближи към ваната, а на лицето му ясно се виждаше, че е разярен и същевременно объркан. Мълчалив и напрегнат, той се вгледа в нея.

— Ти ще трябва да се справиш възможно най-добре? Търпението ми се изчерпва, жено. Излизай от ваната.

Фиона помисли да се възпротиви, но лицето му още беше страшно намръщено и тя реши, че ще е глупаво да продължава да го дразни. Може би щеше да му трябва малко повече време, докато осъзнае, че Съдбата е предрешила бъдещето им. Тя вече беше научила, че викингите са надменни, твърдоглави варвари, които много лесно се разяряват. Не можеше да си представи защо Бран настоява, че този гневлив мъж е съвършеният съпруг за нея, когато тя изобщо не искаше да се свързва с никого.

— Подай ми туниката, господарю — каза Фиона — и ще ти се подчиня.

Торн не помръдна.

— Виждал съм те и преди. Ти ме примами на твоя остров и разголи тялото си пред мене. Още те виждам, както беше тогава, облечена само в лунна светлина и мъгла, много по-красива от валкюрите, които ще ме съпроводят до Валхала, когато дойде моето време. Тогава разбрах, че не си обикновена смъртна жена.