Кони Мейсън - Викинг

— Ти ми спаси живота — каза девойката, докосвайки благодарно ръката на Фиона. — Сега съм по-добре. Няма да забравя какво направи за мене.

— Ще направя отвара да успокои болките и да се отпуснеш — каза тя, смутена от благодарностите на Тайра.

Торн се взираше във Фиона, смаян от начина, по който бе овладяла положението. Ако преди се бе съмнявал в лечителските й умения, сега съмненията бяха изчезнали. За съжаление, това не намаляваше другите му подозрения относно способностите на Фиона. Брита само увеличи напрежението. Промъкна се при него и прошепна:

— Фиона е магьосница, казвам ти. Лечителските й умения са под знака на черната магия.

— Не, това не е вярно — обади се Бран. Той стоеше наблизо и бе чул думите на Брита. — Лечителят не може да бъде магьосник. Това е разликата между доброто и злото. Помисли, господарю — обърна се той към Торн, преди да се отдалечи.

— Защо е тук този човек? — обърна се Брита към Торн. — Да не би двамата с Фиона да са ти отнели разума? Наистина, Торн, слабостта не ти подхожда. Искам и двамата да се махнат, преди да се оженим.

И тя се отдалечи с високо вдигната глава.

— Брита е права — кимна Улоф. — Тя ще бъде твоя съпруга; трябва да има разбирателство в дома ти. Но никога няма да има мир, докато Фиона е тук. Всички знаят, че си я взел в леглото си снощи. Това е сериозно оскърбление за Брита. Не я обвинявам, че се държи така. Аз искам този брак, Торн, това е добър политически ход. Не ме разочаровай.

— Няма да те разочаровам, татко — отвърна Торн, преди да се обърне и на свой ред да се отдалечи.

След случилото се Тайра плахо предложи на Фиона да станат приятелки и Фиона с радост прие. Но когато Тайра й каза, че й прощава, задето е омагьосала Торн, Фиона така и не можа да я убеди, че не е никаква магьосница и че не притежава свръхчовешки умения. Всички в къщата знаеха, че Торн е обсебен от Фиона, и магията беше единственото логично обяснение.

Един ден Торн влезе в залата и погледът му я затърси. Когато я видя, й кимна да го последва в стаята му. Строгото му изражение трябваше да й подскаже, че нещо предстои да се случи. Тя пребледня и поиска да избяга, когато го видя да изважда една сребърна верига от кесията на колана си.

— Ела тук.

Гласът му не търпеше възражения, затова Фиона не посмя да спори. Викингът беше нейното бъдеще и тя трябваше да се опита да му се подчинява, докато успее да го убеди колко е ценна за него.

— Обърни се.

Тя се взря в него, после гордо му показа гърба си. След миг усети студения метал да се плъзва около врата й. Вдигна ръка, за да махне противната верига, но Торн вече я беше закопчал.

— Защо правиш това?

— За да знаят всички на кого принадлежиш. Никой няма да посмее да те докосне, докато носиш на врата си моя знак за собственост.

— Мразя го! — изкрещя Фиона, опитвайки се да я откъсне. Противната сребърна верига непрекъснато щеше да й напомня за робското й положение. Това ли искаше той? Тя никога нямаше да му го прости. Веригата я караше да се чувства дори по-долна от любимото му куче. Как би могла да го научи да я цени, когато той така я подценяваше? Трябваше да говори с Бран, да му каже, че никога няма да гледа на Торн иначе освен като на безсърдечен варварин.

Торн хвана ръцете й и ги свали надолу.

— Остави я, ще се нараниш. Сега можеш да вървиш. Сигурен съм, че си имаш работа, която трябва да вършиш.

Все още сумтейки възмутено, Фиона се извърна рязко и изтича навън. Никой в залата не посмя да каже нещо за сребърната верига на врата й. Свирепият израз на лицето й беше достатъчен, за да убеди онези, които я бяха забелязали, че ще е по-добре да си премълчат.

На вечерята късно същия ден Фиона обикаляше около масите, за да налива питие в роговете и чашите. Когато стигна до Роло, той вдигна ръка и докосна с пръст сребърната верига на врата й. Жестът се превърна в милувка, Фиона замря и щеше да се дръпне, но Роло стисна здраво веригата и тя не можа да помръдне.

— Виждам, че Торн те е снабдил със своя знак за собственост. Годеникът на сестра ми е ревнив, когато стане дума за притежанията му. Но аз ще те имам, жено. Силно вярвам, че сестра ми е способна да дърпа юздите на Торн. Когато той те изгони, аз ще съм насреща.

Ръката му се отдели от шията й и се спусна надолу към гърдите й в интимна ласка, която изпрати тръпки на отвращение по цялото й тяло.

— Фиона! Налей ми бира.

Тя никак не се учуди, че Торн я е наблюдавал от другия край на масата. Беше присвил очи и яростта му личеше съвсем ясно във впития в нея поглед — лед и огън. Тя усети как ръката на Роло се отдалечава от нея и побърза да иде при Торн, за да му налее бира. Като че ли никой не забеляза нищо, защото хората около масата продължаваха безгрижните си разговори.