Кони Мейсън - Викинг

— Ще отговориш — възрази той. — Отровила ли си млякото?

— Не съм! Ако се бях сетила, щях да го направя — прибави тя нарочно. — Годеницата ти има силно въображение, господарю.

— Отровено е, казвам ти — настоя Брита.

За да ги успокои, Торн надигна каната и изпи млякото на един дъх. После изтри устата си с ръкав и спокойно се върна към яденето пред себе си. Не знаеше дали млякото е отровено или не, но искаше да използва случая, за да прекрати слуховете относно магическите способности на Фиона. Беше убеден, че тя има силата да омагьоса някой мъж, но не вярваше, че ще използва способностите си, за да убие някого — или жена. Когато всички видяха, че Торн не е пострадал от млякото, разговорите се възобновиха и хората продължиха да се хранят.

Улоф обаче не беше спокоен.

— Добре ли си, синко? — запита той с приглушен глас.

— Добре съм, татко. Съмнявам се, че Фиона ще иска да навреди на някого. Тя е лечителка. Използва дарбите си за добро.

— Мислиш ли, че да си омагьосан е нещо добро? — намръщи се Улоф. — Убеди ли я да премахне магията?

— Не, татко, Фиона продължава да твърди, че не ме е омагьосвала. Но истината е, че сега съм запленен от нея точно толкова, колкото и първия път, когато я видях. Трябва да вярвам, че след време ще ме освободи.

Улоф измърмори нещо под нос, но не каза нищо повече. Засега се въздържаше да изразява мнението си.

Фиона продължи да носи храна, сякаш нищо не се беше случило. Но дълбоко в себе си знаеше, че обвиненията на Брита бяха посели семената на съмнението в умовете на тези варвари. Но реакцията на Торн я учуди. Беше ли готов най-накрая да повярва, че тя не е магьосница? Постъпи много смело, изпивайки млякото, при положение че все още мислеше, че тя е надарена със страшни способности.

— Ела, седни при мене за малко — каза Бран, когато свършиха с поднасянето на храната.

Фиона го последва до пейката, където го очакваше собственото му ядене. Той беше напълнил една паница и за нея и й я подаде, когато тя се настани до него.

— Викингът започва да се освестява — кимна старецът със задоволство. — Само той не вярва, че си отровила млякото. Това е някакво начало. Звездите не лъжат, дете. Когато срещнах варварина, се уплаших, че съм разчел погрешно знаците, но сега знам, че не съм сбъркал. Всичко, което предсказах, ще се случи.

Той се взря внимателно в нея с блеснали очи.

— Все пак се страхувам за тебе, дете. Няма да ти е лесно. Предстоят ни трудни времена. Тъмните сили не бездействат. Трябва да използваш ума си, за да оцелееш. Опасността дебне оттам, където най-малко я очакваш.

— Торн ли имаш предвид?

— Торн е опасен само за твоето сърце.

— Тогава кой?

— Още не ми е ясно. Мога само да ти кажа да се пазиш от Брита и брат й.

— Торн ще се ожени ли за Брита?

— Звездите не показват съюз между тях двамата.

Внезапен писък накара всички да скочат на крака. Мъжете грабнаха оръжията си. Но Фиона веднага видя какво става. Тайра се бе приближила твърде много до огнището и бе подпалила дрехите си. Тя се въртеше, опитвайки се да избяга от пламъка, който бе обхванал полите й. Погледът на Фиона падна върху наметалото, което един от мъжете беше оставил на пейката наблизо. Всички стояха безпомощно, но тя грабна наметалото, изтича към Тайра, бутна я на земята и я уви в дрехата. Затъркаля я по земята, докато пламъците напълно угаснаха.

След миг Торн се озова при нея и й помогна да махнат всички въгленчета от дрехите на Тайра. Когато най-накрая я освободиха от наметалото, тя хлипаше от болка. Фиона я прегледа набързо и установи, че са изгорени двата й крака — от глезените чак до коляното. Макар че изгарянията не бяха тежки, кожата беше станала на мехури и Тайра изпитваше силни болки. Без да мисли за положението си на робиня, Фиона викна заповедно към хората, които се суетяха наоколо. Поиска свинска мас. Никой не помръдна, преди Торн да преведе думите й и да заповяда да й се подчинят. Бързо донесоха маста, Фиона я обърка с треви, които носеше на закачената на колана си кесийка, и намаза изгарянията на Тайра. После поиска чисти ленени парчета за превръзки и Торн повтори заповедта на собствения си език.

— Няма да останат белези — каза успокояващо Фиона, докато помагаше на Тайра да седне. — Но не трябва да ставаш на крака поне няколко дни.

Тайра погледна към Торн.

— Да — потвърди той. — Почини си, докато не се почувстваш готова да изпълняваш задълженията си, Тайра.

И повика един роб да я отнесе на пейката, където да си почива.