Винс Флин - Измяната

Убиецът изненада Рап, като влезе в последната сграда по улицата. Приличаше на жилищна кооперация.

— Какво, по дяволите?… — промърмори Рап.

Огледа сградата и мислено си отбеляза прозорците, в които светеше. След трийсет секунди нищо не се промени — нито светна друг прозорец, нито лампата изгасна в някой от светещите. Воден от инстинкта си, той отстъпи от прозореца две крачки назад. Ако този тип имаше прибор за нощно виждане, сега сигурно седеше в някой от тъмните апартаменти и гледаше към хотела. Ако Рап беше на мястото му, щеше да направи точно това. Отмести се настрани от прозореца и започна да преглежда снимките на екрана на фотоапарата. Когато стигна до необходимия му кадър, увеличи светлината. Качеството не беше много добро, но можа да различи ръката, която непознатият беше промушил през прозореца в колата. Върна се на предния кадър, с блясъка от изстрела. Всичко си дойде по местата. Рап ясно различи пистолета със заглушител.

Това определено беше Александър Декас. И ако той знаеше за мъжа в колата, вероятно знаеше и за другите двама, които го търсеха. Значи целта му беше или да се опита да ги избегне, или съзнателно да ги ликвидира. Съдейки по видяното, по-скоро беше второто. Но защо влезе в жилищната сграда? Отново си припомни едрия, който през деня беше пъхнал парите в джоба на собственика на кафенето. Собственикът явно не гореше от желание да разговаря с бабаита. По-скоро го бяха притиснали да приеме. Сигурно го бяха заплашили. Старият трябваше да избира: или да се обърне към властите, или да предупреди наемателя. А ако наемателят беше Александър Декас, или както му беше истинското име, и старецът знаеше с какво се занимава той, поради каква причина не би го предупредил? Рап току-що беше видял с очите си как въпросният се беше отървал от преследвача си в оживен търговски район, без да предизвика и най-малко подозрение.

Мислите му бяха прекъснати от телефона. Сигурно беше Коулман или Брукс и затова натисна бутона на слушалката.

— Къде сте?

— Мич, Маркъс е.

Маркъс Дюмонд беше компютърният експерт, който работеше в областта на борбата с тероризма в Ленгли.

— Какво има? — попита го Рап.

— Току-що говорих с един колега от ДЖСЕ. — Дюмонд визираше Дирексьон Женерал дьо ла Секюрите Екстериор — Генералната дирекция за външна сигурност или най-реномираната френска разузнавателна служба. — Имат сведения за този Александър Декас. Твърдят, че истинското му име е Гаврило Газич и че се шлифовал в занаята по време на войната там.

Рап надникна отново през прозореца.

— Чудесно. Какво друго ти казаха?

— Издирван е от Юготрибунала в Хага.

— За военни престъпления? — Чутото донякъде изненада Рап. — На колко години е?

— На трийсет и пет.

— Той не може да е имал висок чин, когато в средата на деветдесетте там се избиваха едни други. — Провери прозорците на жилищната сграда от другата страна на улицата. — За какво им е човек, който е бил толкова ниско във военната йерархия?

— Бил е снайперист. Застрелял е най-малко петдесет цивилни, когато бяха обсадили Сараево.

Рап се напрегна за част от секундата, после спокойно се отмести от прозореца. Трябваха му няколко секунди, за да си поеме дъх, след което изруга на глас.

— Какво ти става? — попита Дюмонд.

— Следващия път започни от тази част.

— Коя част?

— Няма значение. Какво друго имаш за него?

— Според слуховете е действал в Африка, предимно в източната част… Судан, Етиопия, Уганда. Но нямат никакви конкретни доказателства.

— А снимка имат ли?

— Да, но не е много добра.

— Става ли да я сравним със записа от камерата?

— Не напълно, но има прилики.

— Добре. Прати всичко на Африканския отдел и виж какво могат да изкопаят те.

— Дадено.

— И виж дали не можем да получим доказателствения материал, с който разполагат в Хага. Искам да разбера колко е добър.

— Още сега ще се заема. — Браво на теб, Маркъс. Доволен съм. Рап натисна бутона и затвори. Много малко неща можеха да го изкарат от равновесие, но едно от тях бяха снайперистите. Подли и коварни негодници. Добрите професионалисти можеха да те убият от километър и половина. Подобни схватки не бяха никак честни. Той остана да седи неподвижно в тъмната хотелска стая и обмисли новата информация. Дали този тип беше разбрал, че Рап го търси? По-вероятно не. Рап беше действал предпазливо и освен екипа на Коулман и няколко подбрани хора във Вашингтон никой друг не знаеше за операцията.