Винс Флин - Измяната

На пръв поглед мъжът на записа се държеше и изглеждаше съвсем непринудено. Рап обаче гледаше нещата от друг ъгъл. Подобно на фокусник, наблюдаващ изпълнението на друг фокусник, Мич знаеше къде да гледа. Самият той нееднократно се беше озовавал в подобни ситуации — на мисия в чужда страна, изчаквайки да удари часът за действие. И беше постъпвал почти по същия начин: нахлупена бейзболна шапка, за да скрие лицето му от камерите, видимо спокойно поведение, но в същото време нащрек. С непрекъснато шарещи очи в търсене на евентуалната заплаха.

„Ти ли си това, Александър?“ — прошепна Рап.

Без да сваля очи от мъжа, той вдигна фотоапарата и направи няколко снимки. Мигът на истината наближаваше. Дали щеше да завие към кафенето и да влезе в офиса си, или първо щеше да заобиколи по другата пресечка и да провери за преследвачи? Много добре знаеше как ще постъпи непознатият и дори малко се разочарова, когато се спря пред кафенето и заговори възрастния хазяин. Рап внезапно се развълнува. Този човек му трябваше жив. Непознатият беше застанал с гръб към Мич и той можа да различи бялото лого на „Адидас“ на гърба на якето. Погледът му се плъзна към мъжа, седнал в паркираната кола на не повече от десет метра от кафенето — беше застинал на седалката.

Човекът с якето „Адидас“ запали цигара и продължи да разговаря с по-възрастния от него, накрая го разцелува по двете бузи и си тръгна. Всичко съвпадаше със записа от камерата освен цигарата. Но пък в Щатите нямаше да му позволят да пуши, докато чака на опашка в „Старбъкс“. Непознатият си проправи път сред няколкото човека, които чакаха да влязат в кафенето. Рап леко се отпусна, но не го изпускаше от очи. Свали фотоапарата и се запита дали наистина това е типът, който търсеше. Или преиграваше с отличителните белези. Разтърка очи и отново погледна часовника си.

Когато отново вдигна глава, на улицата се случи нещо неочаквано. Мъжът с якето внезапно тръгна към паркираната кола със седящия в нея. Рап светкавично насочи фотоапарат и натисна бутона за автоматично фокусиране. Уличните лампи хвърляха достатъчно светлина, за да вижда случващото се, но може би нямаше да се получат ясни снимки. Изведнъж тайнственият пешеходец помаха на седящия в колата. Приближи се, наведе се и промуши глава през отвореното стъкло на шофьорското място. Улицата беше еднопосочна и колата беше паркирана от страната на кафенето. Мъжът седеше на предната седалка. Рап разбра какво става едва секунда или две преди това. Нагласи обектива на най-голямото увеличение и задържа натиснат пръста си върху спусъка. Дигиталният фотоапарат защрака със скорост шест кадъра в секунда. На слабата светлина видя как непознатият с якето бръкна в колата и после нещо проблесна за кратко. Не като проблясък от фотографска светкавица, а жълт проблясък от цев на оръжие. Рап свали пръста от спусъка и остана напълно неподвижен. Не искаше да изпусне нито миг. Минаха три, пет секунди. Рап преброи до десет, но мъжът с шапката продължаваше да стои наведен на стъклото, да говори и да ръкомаха, сякаш разказваше някаква вълнуваща история.

Мич свали фотоапарата. „Говориш с мъртвец, а? — каза си и поклати глава. — Стоиш там и се преструваш, че нищо не е станало, а после бавно ще прибереш пистолета и ще си тръгнеш.“

Най-добрият експерт по антитероризъм в ЦРУ гледаше с нескрито професионално възхищение действията на непознатия. Подозренията му се потвърдиха. Терористите, поръчали убийството на Алекзандър и Рос, не бяха доволни от работата на Александър Декас и сега искаха да се отърват от него. Доста често срещана практика в този бранш. В известен смисъл споразумението приличаше на ситуацията, в която мъжът зарязва съпругата заради любовницата си. Фактът, че същият мъж после изневерява на любовницата си — жената, с която първоначално е изневерявал — не би трябвало да изненадва никого, още по-малко любовницата.

Убиецът се изправи и отстъпи от колата. Помаха отново на седналия вътре мъртвец и тръгна по улицата натам, откъдето беше дошъл. Рап бързо хвърли поглед към кафенето, за да провери дали някой няма да го проследи. Едрият, когото беше забелязал по-рано през деня, не се виждаше никъде. Появи се само възрастният собственик. Рап насочи вниманието си към мъжа с бейзболната шапка. Очакваше да свие зад ъгъла и да се изпари, може би да изхвърли якето и шапката и да се върне за останалите двама, ако евентуално се появят. Изкушението да го проследи беше силно, но при толкова много въпросителни щеше да е крайно глупаво да го стори. Това беше кварталът на Декас. Той познаваше всяко ъгълче и всяка дупка тук, а и не се знаеше дали някой не му помага.