Кони Мейсън - Лъвът

Сънят не спохождаше Ариана. Непрекъснато си представяше Лайън в стаята на Забрина, виждаше ги интимно прегърнати, а той я целуваше по същия начин, по който бе целувал нея, на същите места. Никога преди Ариана не се беше чувствала толкова унизена. Забрина трябваше само да повика Лайън, и той се втурваше в обятията й. Тази жена нямаше никакъв морал. Точно когато бе започнала да изяснява чувствата си към съпруга си — норман, той за пореден път й бе демонстрирал колко малко означава тя за него. Трябваше да послуша Едрик. Трябваше…

Предпазливо почукване по вратата и дрезгав шепот изтръгнаха Ариана от мислите й.

— Ариана, отворете бързо. Едрик е.

Едрик! Ако някой го видеше до вратата й и кажеше на Лайън, Едрик беше мъртъв. Ариана побърза да му отвори, а той огледа предпазливо коридора, преди да влезе в стаята й.

— Какво има, Едрик? Случило ли се е нещо? Имате ли представа какво ни чака, ако Лайън дойде и ви намери тук? Той може да се върне всеки момент. Откъде знаехте, че съм сама? За бога, нима си търсите смъртта?

— Успокойте се, Ариана. Лорд Лайън няма да се върне скоро.

Ариана смръщи вежди.

— Откъде знаете?

Той се усмихна язвително.

— Видях го преди малко да влиза в стаята на лейди Забрина, а тя има репутацията на жена, която знае как да забавлява един мъж. Признавам, че никога не съм изпробвал уменията й в леглото, но идеята ми се струва интригуваща. Предполагам, че лорд Лайън дълги часове ще се радва на компанията й.

— Какво искате, Едрик? — попита Ариана, твърде разстроена от думите му, за да бъде вежлива. Едрик само бе потвърдил онова, което тя отдавна подозираше. Лайън бе отишъл при Забрина, макар да знаеше, че собствената му съпруга е готова и нетърпелива да му се отдаде. Беше излязъл от общата им спалня, без да се обърне назад, без дори да се замисли за чувствата й.

— Скоро напускам Лондон. Боя се, че не е далече времето, когато Уилям ще се досети, че заговорнича в полза на Малкълм. Ако някой от саксонските благородници, с които говорих, реши да каже на краля, несъмнено ще увисна на въжето заради предателство към короната.

— О, Едрик, трябва да тръгнете незабавно. Някои от саксонските лордове, които дойдоха за срещата на старейшините, подкрепят Уилям. Ще се върнете ли в Блекхийт?

— Не, заминавам за Абернети. Елате с мен, Ариана. Епископът на Малкълм ще анулира брака ви и ще бъдете свободна да се омъжите за мен. Не мога да ви оставя тук, с Лайън.

Ариана се отдръпна, видимо обезпокоена.

— Не мога! Той е мой съпруг.

— Колко пъти ще трябва да ви унижи онова копеле, за да дойдете на себе си най-сетне? Искате ли да видите с очите си как той спазва брачните обети? Елате! — Той я хвана за ръката и я дръпна към вратата. — Ще ви покажа в чия стая прекарва нощите си вашия съпруг.

Без да обръща внимание на протестите й, Едрик огледа тъмния коридор, който бе съвсем безлюден по това време на нощта, и я поведе след себе си. Само светлината от факлите по стените осветяваше пътя им към стаята на Забрина, която се намираше на същия етаж, само няколко врати надолу след свивката на коридора. Внезапно Едрик спря, направи й знак да мълчи и я изтика пред себе си. После отвори безшумно вратата, без да се изненадва от факта, че е оставена отключена.

— Тази развратница дори не я е грижа кой ще ги види заедно. Вижте — прошепна той в ухото й, — не е ли това великият Лайън Нормански, в леглото със своята гола държанка?

Ариана се опита да извърне очи, но не можа. Не беше трудно да разпознае едрия силует на Лайън на мъждивата светлина на свещите. Изглеждаше красив дори в съня си. Очите й се изпълниха със сълзи, когато видя Забрина, притисната към Лайън, а голите й бедра проблясваха меко в тъмнината. Преди да извърне очи от потискащата гледка, Ариана не пропусна да забележи, че Лайън плътно е обгърнал Забрина с ръцете си. Тя потисна риданията и тичешком избяга в стаята си. Едрик я следваше по петите.

— Ариана, не исках да ви нараня — каза той, когато я настигна. — Лорд Лайън не ви заслужава. Елате с мен, милейди. Да се срещнем отвъд клетките за соколи утре, след вечеря. Ще взема коне и провизии за дългото пътуване.

В Ариана се бореха несигурност и гняв. Лайън не заслужаваше нейната вярност. И все пак той беше неин съпруг — пред бога и пред хората. Господи! Имаше нужда от време, за да помисли.

— Аз… не знам. Оставете ме сама. Трябва да помисля.

Той целуна горещо ръката й.

— Ще ви чакам утре вечер, зад клетките на соколите.