Кони Мейсън - Лъвът

Тя затвори очи и се притисна към него. Бързата й капитулация изненада Лайън. Той бе очаквал Ариана да се бори с него, да се разгневи, а тя му се отдаваше изцяло. Ръцете му се свиха конвулсивно около крехкото й телце и в този миг той осъзна, че не познава по-уютно кътче от това. Нуждата да притежава тялото и душата й се превръщаше в болест, от която той нямаше желание да се излекува. Беше се оженил без любов за едно дете, а сега държеше в ръцете си жена, която го бе омагьосала.

Нямаше нужда Ариана да му казва, че го желае. Тялото й копнееше за допира му. Усещаше твърдия му член, опрян в меката й плът. Тя посегна и го докосна. Лайън едва не падна от леглото.

— Почакай — простена той. — Нека се освободя от дрехите.

С няколко сръчни движения той свали туниката, бричовете и ботушите си, и се изправи пред нея, мъжествен и горд в своята голота. Надникна дълбоко в загадъчните бездни на очите й, а после взе ръката й и я постави върху пулсиращия си член. Пръстите й се сключиха около него. Тялото и сърцето му сякаш експлодираха.

Постепенно Ариана набра смелост. Тя докосваше с благоговение твърдата повърхност на члена му, милваше набръчканите торбички отдолу, и вкусваше с връхчето на езика си солената кожа на гърдите му.

— Господи, достатъчно!

Ариана трепна от изненада, щом ръцете му се плъзнаха по тялото й, а устните и езикът му ги последваха, спирайки се да помилват гърдите й, да близнат зърната й, да изучат сладкия аромат на меката й женственост. Слабините й потръпваха от напрегнато, непоносимо удоволствие. После устните му намериха меката плът между бедрата й, а върхът на езика му разтвори нежно крехките венчета. Ариана простена и вплете пръсти в косите му, а топлината на езика му проникна в гънките на женствеността й.

Стаята се завъртя шеметно наоколо й; дъхът се изтръгваше от устните й на пресекулки, а тялото й се надигаше да посрещне дръзките набези на езика му.

— Лайън, моля те, не мога да понеса повече това!

Влажната ласка на езика му бе единственият отговор, който получи. А после беше късно за всякакъв отговор. Тялото й се разтърси от конвулсии, покосено от чудовищна вълна. Лайън изчака да замрат и последните тръпки, а после се надигна и нахлу в нея с мощен тласък. Едва си налагаше да се контролира, за да й достави отново удоволствие, преди да излее семето си.

Ариана прокара длан по гърба му. Кожата му беше топла и мека на допир. Тя прокара пръсти по лицето му, сякаш искаше да запечата завинаги в паметта си твърдата извивка на челюстта му.

— Малката ми, сладка Ариана. Правиш ме толкова щастлив — прошепна Лайън през стиснати зъби.

Само една тънка нишка го делеше от мига, в който щеше да експлодира в нея. Ариана докосна устните му. Той внимателно отмести пръстите й и зацелува лудешки лицето й, устните й, шията й, а тласъците му ставаха все по-забързани и ритмични. А щом почувства, че тялото й се свива напрегнато под него, бедрата му се задвижиха почти истерично, политайки на крилете на страстта.

— Ела с мен, любов моя. Да, точно така. Не спирай да се движиш. Да!

Той я превземаше с мощни тласъци. Краката й се надигнаха и обгърнала ханша му, за да го поемат по-навътре. Плътта й беше гореща й хлъзгава, пулсираща, докато накрая не се сви и потръпна около члена му. Устните й зашепнаха меко в ухото му. И тогава Лайън обгърна ханша й и я притисна към себе си, сякаш искаше да се слее завинаги с нея. Тялото му се скова, замря, и от устните му се изтръгна нейното име. Останаха така, неподвижни, докато светът не спря да танцува около тях и не се установи в нормалните си багри и форми.

Ариана отвори очи и изчака мъглата да се разпръсне. Лайън все още беше потънал дълбоко в нея, а очите му, приковани в лицето й, изглеждаха тъмни и напрегнати. Той се раздвижи лекичко между бедрата й. Чувстваше наоколо собственото си семе и не му се излизаше от копринената мекота на сладкото му убежище.

— Може би в този миг сме дали живот на нашето бебе — прошепна той и целуна жадно устните й.

Моля те, господи, само не това, помоли се безмълвно Ариана. Не и сега, когато планираше да го напусне. Защото сега тя вече знаеше, че обича от все сърце този невероятен мъж и не би могла да го дели с друга жена.

— Ако е рекъл господ — промърмори тя и извърна очи, за да не разкрие пред Лайън, че го мами. При други обстоятелства би била най-щастливата жена на света да роди и отгледа детето на Лайън, макар да знаеше, че той ще иска да го възпитат според норманските традиции, във вярност към Завоевателя.