Кони Мейсън - Лъвът

— И така да е — каза Ариана с хладно презрение, — но не очаквайте да сте добре дошла в този дом. Учудвам се, че Уилям все още не ви е намерил съпруг.

Забрина се усмихна лукаво и отвърна:

— Уилям трябва да избере за мен мъж, който да ми бъде верен и едновременно с това да защитава обширните ми имоти. В момента кралят има пълен контрол над земите и имуществото ми и до голяма степен те са му от полза. Защо трябва да бърза да загуби богатствата, които тези земи произвеждат? Все някой ден ще се появи достоен мъж за мен, но дотогава съм напълно свободна да поддържам връзка с когото пожелая. Лорд Лайън е невероятен любовник и аз нямам никакво намерение да се откажа от него.

Искряща руменина се плъзна по лицето на Ариана. Нямаше ли тази жена капчица срам? Нима тя желаеше да дойде с Лайън в Крагмер и да го поделя със съпругата му? И в този момент Ариана се закле, че ако Забрина дойдеше в Крагмер по заповед на Лайън, тя нямаше да е там, за да я посрещне.

— Струва ми се, че не съм чак толкова гладна! — каза Ариана и стана рязко от масата.

Това беше самата истина. Храната засядаше в гърлото й и ако не тръгнеше веднага, щеше да повърне на масата. Но когато стигна до вратата, тя видя Лайън и още няколко благородници да влизат в залата. Идваха направо от залата за съвещания. Сърцето й се сви, щом видя как Забрина се изправи и отиде да посрещне Лайън, с походката на куртизанка и усмивка на долна развратница. Лайън я придърпа към себе си и я прегърна през кръста. Огорчена, Ариана се извърна и се затича към своята тиха и спокойна стая.

Лайън забеляза Ариана в момента, в който влезе в залата. Бяха преустановили заседанието за кратко, за да могат да обядват. Той видя как тя се изправи от масата и се насочи към витото стълбище, но не забеляза Забрина, която се беше забързала към него. В мига, в който Ариана спря на входа и се обърна към него, Забрина се престори, че залита и отвлече вниманието му. Инстинктивно ръката му се плъзна около тънката й талия и я задържа. Когато отново потърси с поглед Ариана, тя беше изчезнала по каменното стълбище. Той отблъсна Забрина, а лицето му се сгърчи в страховита гримаса.

— Какво правиш, по дяволите? Не ти ли стига, че снощи ме упои?

Очите й се разшириха в престорена изненада и тя отвърна:

— За бога, Лайън, никога не бих сторила подобно нещо? Снощи виното беше силно, а ти беше много уморен. Безброй пъти си идвал при мен след бурни пиршества. Този път едва ли е било по-различно.

— Наистина ли мислиш така? — попита безизразно Лайън. Гласът му бе спокоен, дори прекалено спокоен, помисли си Забрина и отстъпи крачка назад. — Ариана не е глупачка. Нито пък Уилям. Днес на съвещанието Уилям ми каза, че е намерил подходящ съпруг за теб. Каза също, че бракът ви ще е изгоден за всички ни.

Забрина пребледня.

— Съпруг! И кой е той? Кажи ми името му!

— Уилям не го сподели с мен. Той ще те информира за всичко. Изглеждаше доволен от избора си. Освен това беше категоричен, че трябва да сложим край на нашата връзка. Каза ми още, че отсега нататък не ни препоръчва да поддържаме други отношения, освен невинно приятелство. Аз имам съпруга, а ти ще имаш съпруг, комуто дължиш вярност и лоялност.

Забрина очакваше да чуе подобно нещо и въпреки това се ядоса. От първия ден, в който срещна Лайън, тя желаеше да се омъжи за него, но така и не успя да измисли начин да го раздели с Ариана Крагмер. Нямаше възможност да й причини каквото и да било, защото тя беше на сигурно място в манастира „Сейнт Клер“. Затова Забрина се задоволи да бъде любовница на Лайън. Единственото, което й оставаше бе надеждата Ариана да се разболее и да умре преди кралят да сгоди нея, Забрина, за друг. Но съдбата й беше отредила друго. Уилям нареди на Лайън да прибере младата си булка от манастира, да я отведе вкъщи и да създадат семейство.

— Нима наистина мислиш, че ще се оставя на Уилям да ръководи живота ми и ще се задоволя с някой друг, освен теб? — пророни дрезгаво Забрина. — Това съвсем не е краят, скъпи!

С тези думи тя се обърна рязко и бързо се отдалечи с грациозната и величествена походка на кралица.

Когато вечерта Терса отиде в стаята на господарката си, за да види дали не се нуждае от нещо, я свари да опакова багажа си. Момичето изгледа невярващо Ариана и колебливо я попита:

— Къде ще ходите, милейди? Да не се връщаме в Крагмер?

— Аз… не мога да ти кажа — отвърна Ариана, без да я погледне в очите.

— О, милейди. Няма да направите нещо глупаво, нали? Моля ви, кажете ми, че няма да предприемете нищо, без да го обмислите добре!