Кони Мейсън - Лъвът

— Радвам се, че дойдохте — прошепна той, придърпа я в тъмнината и взе чантата й. — Конете са готови. Нека ви помогна да се качите на коня си. — Той я повдигна с лекота и й помогна да се закрепи на седлото.

— Как ще преминем през охраната, без да бъдем забелязани?

— За всичко съм се погрижил, милейди. Една скрита задна врата е оставена тази нощ отключена. Пантите й се добре смазани и няма да издадат нито звук. Какво казахте на лорд Лайън?

— Нищо. Той е при любовницата си.

— Аха. При прекрасната лейди Забрина. Тя ще отвлича успешно вниманието му, докато ние се отдалечим достатъчно. Оттук — каза той, хвана юздите на конете и ги поведе в тъмнината.

Никой не ги спря, докато преминаваха покрай кулата на Уилям и после през задната порта. Далече от двореца, далече от лорд Лайън, помисли си Ариана, прободена от внезапно съжаление. Всяка стъпка я отдалечаваше от мъжа, който обичаше, мъжа, който я убиваше с безразличието си, мъжа, който мислеше много повече за своята любовница, отколкото за собствената си съпруга.

Колкото повече се отдалечаваха от двореца на Уилям, толкова повече Ариана се раздираше от угризения за онова, което беше извършила. Това, че бягаше от съпруга си с друг мъж, беше твърде безотговорна постъпка. А сега Лайън сигурно щеше да обвини нея за всичко и да помоли крал Уилям да анулира техния брак. Тази мисъл й се стори съкрушителна.

Вече бяха достигнали покрайнините на града, когато Ариана осъзна грешката си и си помисли, че трябва да е била луда да избяга с Едрик. Беше толкова разстроена от връзката на Лайън и Забрина, че изобщо не обмисли решението си.

— Едрик, почакайте! — извика Ариана и дръпна поводите.

— Какво има, милейди? — Той се обърна назад, приближи се към нея и хвана юздите на коня й, за да го успокои. — Градът остана зад нас. Не се страхувайте. Ще отсядаме в домовете на сигурни хора по време на нашето пътуване на север. Никой няма да ни предаде.

— Вие не разбирате — отвърна Ариана, останала без дъх. — Аз… не мога да тръгна. Правя огромна грешка. Независимо от всичко, което стори Лайън, аз съм негова съпруга. Само страхливец може да избяга. И какво… Какво ще стане, ако нося в утробата си неговото дете?

Едрик присви гневно устни.

— Трябваше да убия онова копеле, преди да ви оскверни.

— Той не ме е осквернил, Едрик. Аз съм негова съпруга вече пет години.

— О, да! Негова съпруга! — измърмори горчиво Едрик. — Бременна или не, Малкълм ще нареди на своя епископ да анулира брака ви и тогава ще бъдете свободна да се омъжите отново. А ако вече носите детето на Лайън Нормански, обещавам да го отгледам като свое собствено.

Без да дочака отговор, той дръпна юздите на коня й и продължи по пътя си.

— Едрик, умолявам ви. Промених решението си. Не искам да ходя в Шотландия. Аз принадлежа на Лайън и трябва да остана в Англия.

Този път не можеше да допусне да я подведат да направи нещо, за което после да съжалява. Опитът й да отрови Лайън беше най-жестоката грешка в живота й. И това, което правеше в момента, беше почти толкова лошо. Ако имаше малко късмет, щеше да успее да се върне в двореца на Уилям, преди Лайън да открие отсъствието й.

— Прекалено късно е, милейди — каза твърдо Едрик. — Не мога да ви позволя да тръгнете обратно. Искам ви за своя съпруга, Ариана. Нищо не може да промени решението ми. Вие бяхте моя годеница много преди Лайън да пристигне в Англия.

Те препуснаха в галоп по пътя и отговорът на Ариана се изгуби в пространството, заглушен от тропота на конски копита и воя на въздушната струя в ушите им. Наоколо беше тъмно като в рог, а конете препускаха с бясна скорост, и Ариана безпомощно си помисли, че ако направи опит да скочи от коня, ще се убие. Единственото, което й оставаше, беше да се държи здраво и да се моли за живота си. Надяваше се Едрик да дойде скоро на себе си и да чуе молбата й да я върне обратно в Лондон, при Лайън.

В мислите й цареше пълен хаос, докато препускаше стремглаво в непрогледната нощ. Питаше се защо бе повярвала на злъчните думи на Забрина, защо й бе позволила да я прогони от собствения й дом. Чувстваше се излъгана, предадена, наранена. Как беше възможно Лайън да демонстрира такава нежност и любов към нея и едновременно с това да покани Забрина да го придружи в Крагмер? Вероятно само една жена не му беше достатъчна.

Вече бе напълно убедена, че трябваше да остане в Лондон. Тя трябваше да бъде при съпруга си, да настоява той да се откаже от Забрина, а не да слуша Едрик. Харесваше Едрик като приятел, но в никакъв случай като съпруг или любовник. Не искаше бракът й с Лайън да бъде анулиран. Защо не можа да преглътне гордостта си и да се бори за това, което желае от сърце? А бог й беше свидетел, че тя желаеше Лайън. Беше се влюбила в съпруга си против волята си. Беше допуснала да обикне един норман, един мъж, който дойде със Завоевателя и заграби дома й, владенията й и сърцето й.