Терса местеше смутено поглед от Лайън към Белтан. Не искаше да лъже никой от тях, но трябваше да спази обещанието, което даде на своята господарка. Момичето сведе очи към земята и пророни:
— Не знам нищо, милорд.
Лицето на Лайън потъмня от ярост. Вече бе готов на всичко, за да изтръгне истината от тази жена. Белтан, който отлично познаваше горещия нрав на Лайън и същевременно беше загрижен за Терса, дръпна господаря си настрана и прошепна в ухото му:
— Нека аз да опитам, милорд. Терса ще проговори пред мен. Ще я убедя, че трябва да ни каже къде да открием господарката й.
Лайън погледна Белтан.
— Добре. Опитай. Обясни й колко важно е да открием лейди Ариана. Ако и ти не успееш да я убедиш, ще се наложи да използвам сила.
Белтан пребледня. Момъкът не беше безразличен към Терса и не искаше да я види наранена. Лайън се отправи към коридора, а верният му рицар се върна при Терса, която стоеше на вратата и трепереше като подплашена кошута.
— Трябва да ни кажеш какво знаеш — прошепна настойчиво Белтан. — Лорд Лайън претърси всички стаи в замъка, без да открие лейди Ариана. Ти знаеш къде е тя, нали?
Терса поклати отрицателно глава.
— Терса, не искам лорд Лайън да те нарани. Той е готов да изтръгне от теб истината със сила, ако продължиш да твърдиш, че не знаеш нищо. — Белтан я прегърна нежно и приглади косата й назад. — Може господарката ти да е в опасност. Нали не искаш да й се случи нещо лошо?
— Разбира се, че не — отвърна Терса с треперещ глас. Когато ръцете на Белтан я притискаха с толкова обич, й беше трудно да мисли трезво. — Сигурна съм, че господарката ми е в безопасност.
— Как можеш да бъдеш сигурна?
— Лорд Едрик винаги би я защитил, дори с цената на живота си.
В момента, в който думите се изплъзнаха от езика й, Терса закри устните си с ръце. Не искаше да предава господарката си, но нежният поглед на Белтан явно бе сломил волята й.
— Едрик? — прошепна като ехо Белтан. — Лейди Ариана е с лорд Едрик? — повтори отчетливо той и думите му стигнаха до Лайън.
Ледена тръпка премина по тялото на норманския рицар. Значи правилно бе подозирал, че Ариана предпочита Едрик.
— Кажи ми всичко, което знаеш, Терса! — отсече Лайън сурово. Чертите на лицето му бяха сковани от ярост и обида, а погледът му беше студен и непоколебим.
Терса го погледна и се вцепени от ужас. Беше обещала на Ариана да запази тайната й, но как би могла да се противопостави на разгневения лорд Лайън? Терса се съмняваше че изобщо някой, бил той мъж или жена, би могъл да запази самообладание под заплашителния поглед на Лайън Нормански.
— Вярно е — раздвижи момичето побелелите си устни. — Лейди Ариана избяга с лорд Едрик.
Лайън присви юмруци и гневно изруга.
— Ще убия този мерзавец! Накъде тръгнаха?
Терса преглътна мъчително и поклати глава.
— Хайде, Терса, — подкани я Белтан. — Не бива да криеш нищо от лорд Лайън. Ако му кажеш истината, той няма да те нарани.
Терса плахо облиза устните си и отвърна:
— Не мисля, че тя искаше да тръгне, милорд. Останах с впечатлението, че вие сам я подтикнахте да го стори.
— Аз? Аз съм я подтикнал да избяга? — удиви се Лайън.
— Да! — отвърна Терса, вече събрала кураж. — Тя сподели с мен, че вие сте поканил лейди Забрина да ви придружи в Крагмер.
— Това не е вярно! Лейди Забрина е излъгала. Трябва да открия Ариана и да изясним всичко веднъж завинаги. Къде я отведе лорд Едрик?
— Не знам, милорд, кълна се, че не знам.
— Ще го убия! — пророни Лайън с убийствено спокойствие. — Лорд Едрик е напуснал Лондон с жена ми. — Той продължи да крачи напред-назад пред краля. Лицето му беше потъмняло от гняв и от някакво друго чувство, раздиращо и трудно определимо. — Сигурно вече знаете, че лорд Едрик замисля предателство.
— Успокой се, Лайън, и ми разкажи какво се е случило. Нима лорд Едрик е отвлякъл съпругата ти?
Лайън поруменя и извърна очи.
— Както добре знаете, сър, Ариана не изпитва добри чувства към норманите. Бракът ни не беше съвсем безметежен. Ариана е поддържала връзка с лорд Едрик през всичките години в манастира, без мое знание. Сигурно помните, че преди време те бяха сгодени. Лорд Едрик все още иска Ариана за своя съпруга.
Дълбоко замислен, Уилям прокара ръка по брадата си.
— Значи мислиш, че жена ти доброволно е тръгнала с Едрик?
— Не съм казал подобно нещо — тръсна глава Лайън. — Ариана е… много уязвима. Да я доведа в двореца не беше добра идея. В едно обаче съм напълно сигурен… И аз имам вина за това, че е избягала. Лейди Забрина е доста решителна и упорита, а аз исках да накарам Ариана да ревнува. Сега осъзнавам грешката си. Ариана е горда жена и държи на своето достойнство.
Читать дальше