Кони Мейсън - Лъвът

— Да се омъжа за Едрик Блекхийт! — избухна Забрина. Очите й представляваха малки кълба виолетов огън. — Не!

Уилям остана неподвижен.

— Защо не? Той е млад, здрав и безспорно привлекателен мъж.

Тя хвърли унищожителен поглед към Лайън, който стоеше безмълвно до Уилям. Лайън се приготви да изслуша отмъстителната й реч. Не се наложи да чака дълго.

— Вие сте виновен за това, лорд Лайън! Вие сте подтикнал краля да вземе това решение. Аз нямам никаква вина за това, че скъпоценната ти жена е избягала с друг. Сам сте си виновен.

Лайън стисна ядно зъби, но не каза нищо. Не беше редно за един джентълмен да засрамва дама пред краля.

— Решението да се омъжите за лорд Едрик е лично мое — каза твърдо Уилям. Забрина познаваше отлично несдържания нрав на краля и предпочете да държи езика си зад зъбите. Беше наясно, че ако го ядоса с думите си, може да си изпати жестоко. — Брачният договор вече е съставен, подписан и подпечатан.

— Знае ли лорд Едрик с каква чест го удостоявате? — попита саркастично Забрина. — Ако не греша, той е избягал със съпругата на лорд Лайън. — Тя погледна високомерно Лайън, сякаш искаше да подчертае, че той не е в състояние да се справи със собствената си съпруга.

— Не! — отвърна Уилям. — Но ще разбере веднага след като лорд Лайън го открие. Надявам се, че предложението ще му допадне. Имам нужда от подкрепата му на север.

Повече отколкото предполагаш, помисли си Забрина. Имаше заговор в двореца и до голяма степен в него бяха въвлечени бароните от Севера и от граничните земи.

— Любопитно ми е да видя каква ще е реакцията на лорд Едрик, когато научи за годежа ни.

— Вие ще научите първа, милейди — отвърна Уилям с официален тон. — Ще придружите лорд Лайън до Блекхийт. Ще можете лично да присъствате, когато годежът ви бъде оповестен, и моето желание е да организирате брачната церемония незабавно.

— Това ли е всичко, което имате да ми кажете, Ваше величество? — попита лейди Забрина. Ако трябваше да пътува с Лайън, нямаше да е чак толкова зле, колкото й се стори в първия момент. Така щеше да има на разположение много дни, през които да обработи Лайън. Ако успееше отново да го примами в леглото си, вероятно той нямаше да се съгласи след това да я отстъпи на лорд Едрик. Освен това, Едрик желаеше Ариана. Вероятно щяха да се съгласят на известна замяна, така че всички да бъдат доволни.

— Това е всичко, лейди Забрина. След колко време ще бъдете готова да отпътувате?

— След няколко дни, Ваше величество. Трябва да свърша доста неща тук, в двореца, и да опаковам багажа си.

— Искам да тръгнем незабавно, Ваше величество — възпротиви се ожесточено Лайън. — Съпругата ми е със лорд Едрик и се боя за живота й.

— Не вярвам лорд Едрик да нарани жена ти, Лайън — каза Уилям, след като внимателно обмисли ситуацията. — Смятам, че между вас са възникнали някои недоразумения. Лейди Ариана познава лорд Едрик от детството си и му има доверие. Без съмнение тя очаква с нетърпение да тръгнеш след нея. Няколко дни забавяне ще бъдат само в твоя полза. Ще й бъдеш още по-скъп, когато пристигнете в Блекхийт.

— Ако изобщо са в Блекхийт — промърмори Лайън, недоволен от решението на Уилям. Помисли си, че кралят възприема ситуацията прекалено повърхностно. Беше твърде вероятно Едрик да отведе Ариана в Шотландия, където английските закони нямаха никаква сила.

— Едрик, умолявам ви да ме освободите — каза Ариана с нарастващо ожесточение.

През първия ден от пътуването, когато откри, че са я заключили в стаята й, се беше почувствала смъртно обидена. Оттогава Едрик сякаш отказваше да проумее какво му говори. Когато на следващата вечер тя отказа да се качи на коня си, той гневно я вдигна и грубо я настани на седлото. А когато Ариана се опита да скочи, Едрик я завърза с въже. Така яздиха през целия път.

— Едрик, помислете разумно! Оставете ме да си ида! — молеше се Ариана през цялото време, но той продължаваше да се преструва, че изобщо не я чува.

— Правя го за ваше добро, Ариана, ще видите. Сега сте ядосана, но когато бракът ви с лорд Лайън бъде анулиран, ще се оженим и всичко ще дойде на мястото си. Много скоро Завоевателят и Лайън ще бъдат отблъснати от територията на Англия.

— Тогава Англия ще бъде управлявана от крал Малкълм — отвърна злъчно Ариана — Това ли искате?

Едрик я погледна изненадан. Всъщност, той очакваше Англия да се върне в ръцете на саксонците.

— Все ще е по-добре, отколкото да ни управляват нормани.