Кони Мейсън - Лъвът

Той навлажни пресъхналите си устни. Думите му убягваха, докато стоеше безпомощен пред прочутия воин.

— Лорд Едрик не сподели плановете си, милорд.

Лайън го скова със суровия си поглед.

— Ако ти е мил животът, ще ми кажеш всичко, което знаеш.

— Лорд Едрик остана в Блекхийт само няколко часа, милорд. После продължи на север. — Той направи кратка пауза, погледна уплашено Лайън и продължи: — Чух го да споменава, че иска да се присъедини към крал Малкълм в Абернети.

— Имаше ли с него една жена? — попита отново Лайън.

— Да! — прошепна едва доловимо човекът. Краката му трепереха от ужас. Той се молеше с пялото си сърце Лайън Нормански да не стовари гнева си върху него. Страхуваше се за себе си и за своето семейство. Ако знаеше, че Лайън никога не наказва хората неоснователно или заради грешките на другите, сигурно щеше да диша много по-спокойно.

Лайън и Белтан си размениха недвусмислени погледи.

— Продължаваме ли към Абернети, милорд?

— Да, — отвърна Лайън, — веднага се отправяме натам. — В гласа му се доловиха мрачни нотки. — Ще прекараме нощта в Крагмер, и бездруго ни е на път.

Той даде знак на рицарите си да тръгват. Отдалечиха се величествено от Блекхийт с грохот на копита и брони.

— Не ви очаквахме в Крагмер, милорд — изненада се Кийн, когато Лайън връхлетя неочаквано в залата. Когато видя лейди Забрина да стои от едната му страна, той свъси неодобрително вежди. Изчака известно време и като Ариана не се появи, Кийн попита:

— Нещо не е наред ли? Къде е господарката?

— Добър въпрос, Кийн — отвърна Лайън. — Появявала ли се е лейди Ариана в Крагмер в скоро време?

Любопитството на Кийн прерасна в паника.

— Не, милорд. Не съм виждал лейди Ариана, откакто заминахте заедно за Лондон — каза Кийн и хвърли недвусмислен поглед на Забрина. Той нямаше никакво намерение да крие неодобрението си, задето Лайън бе довел чужда жена в дома на неговата господарка.

— Бихте ли желал да подготвим стая за вашата… гостенка, милорд?

— Да. Няма да останем дълго в Крагмер. Пътуваме за Шотландия. Погрижете се лейди Забрина да се чувства удобно и ни пригответе провизии. Ще продължим пътя си утре призори.

— Дамата ще ви придружи ли или ще остане в Крагмер, докато се върнете?

— Лейди Забрина ще дойде с нас, Кийн. Покажи й банята и изпрати камериерка да й помогне.

— Да, милорд — отвърна Кийн и се обърна към Забрина — Последвайте ме, милейди.

Лайън побърза да се отдалечи, преди Забрина да се е опитала да го въвлече в разговор, и се отправи към покоите си. В момента, в който прекрачи прага, той осъзна, че не е сам в спалнята. Лайън се огледа наоколо, а ръката му инстинктивно се плъзна към сабята. Изведнъж се появи Надая, сякаш изплува от нищото, и впери мрачен поглед в него.

— Какво й сторихте, милорд? Ариана никога не би ви напуснала, ако нямаше основателна причина.

Лайън се намръщи и отвърна:

— Откъде знаеш, че Ариана е напуснала Лондон? Имаш ли вести от нея?

— Не, милорд. Нито съм чувала нещо за лейди Ариана, нито пък съм я виждала. Тя се появи във виденията ми. Вие сте я отблъснал от себе си и сега тя страда много, постоянно плаче за вас.

— Какви глупости дрънкаш, вещице? — изръмжа Лайън — Ариана избяга с лорд Едрик.

— Предупреждавах я, милорд, — продължи Надая, без да обръща внимание на гнева на Лайън. — Казах й да пази сърцето си от чувства към вас.

— Какво още й каза? — попита Лайън привидно спокойно, но Надая знаеше какво чувства той в момента.

— Казах й, че Крагмер има нужда от вас, и това си е самата истина. А сега искам да ви предупредя за нещо, милорд.

Очите й се изцъклиха и вещицата заговори с далечен, монотонен глас. Тръпки побиха Лайън.

— Ариана вече не ви принадлежи. Тъмните сили са срещу вас. Виждам предателство, кръвопролитие и… може би смърт. Ако оживеете, ще узнаете какво означава любовта, но ще се простите завинаги с честта си.

Лайън свъси вежди.

— Ако оживея? Какво искаш да кажеш с това, че Ариана вече не ми принадлежи? Говори, старице! Искам да ми разтълкуваш смисъла на твоите видения.

Тялото на Надая се разтърси в ужасен гърч и тя падна безчувствена на земята.

Лайън отвори вратата и повика Кийн, без да спира да ругае. Той не се появи веднага и Лайън хукна надолу по стълбите да търси помощ. Даде нарежданията си на първата прислужница, която се отзова, и се затича обратно нагоре по стълбите към Надая. Искаше да разпита старицата веднага, след като дойдеше в съзнание. Когато обаче влезе в покоите си, Надая беше изчезнала.