Кони Мейсън - Лъвът

По време на вечеря Ариана не обърна внимание на приглушения шепот, който се носеше около нея. Тя нямаше никаква представа какво е предизвикало необичайната суетня в шотландския двор. Когато обаче в залата влязоха двама непознати и хората впериха погледи в тях, Ариана се обърна и срещна изгарящия поглед на Лайън. Очите им се задържаха само за миг, а после устните на Лайън се извиха в хищническа гримаса и погледът му се насочи в друга посока.

Ариана сподавено възкликна и се изправи, за да отиде при него. Едрик обаче я сграбчи за ръката със силната си длан и я принуди да седне обратно.

— Не се прави на глупачка! — просъска той в ухото й. — Да не си сляпа? Той води със себе си и любовницата си. Това нищо ли не ти говори?

Малкълм продължи да седи невъзмутимо до кралицата, само даде някои разпореждания на своя сенешал. Веднага след това управителят на замъка се отправи към Лайън и любезно го поздрави.

— Кой сте вие и от къде идвате, милорд? Имате ли някакви общи дела с крал Малкълм?

— Аз съм Лайън Крагмер! — каза високо Лайън, така че да го чуе Малкълм — А това е лейди Забрина. Нося вест от Уилям, краля на Англия.

— Добре дошъл, лорд Лайън — каза Малкълм сърдечно и направи знак на Лайън да се приближи. — Седнете удобно и вечеряйте с нас. Ще се срещнем по-късно в покоите ми и тогава ще ми кажете новините, които ми носите.

Малкълм не се изненада, защото очакваше могъщия Лайън Нормански да дойде за своята съпруга. Затова и беше направил всичко възможно епископът да анулира брака между Лайън и Ариана колкото се може по-бързо. Малкълм беше подготвен, че разгневеният Лайън ще поиска съпругата си обратно, но беше дошъл твърде късно. Анулирането на брака им беше в сила и сега лейди Ариана беше годеница на лорд Едрик.

Лайън намери две места на масата за себе си и за Забрина. В залата отново се възцари обичайната атмосфера по време на вечеря. Лайън внимателно беше избрал местата, на които се настаниха. Оттук имаше поглед върху цялата зала и можеше да наблюдава Едрик и Ариана. Макар да създаваше впечатлението, че яде с удоволствие и нищо друго не го интересува, той не спираше да наблюдава тайно Ариана. Тя му се стори доста бледа, но очевидно беше в добро здраве и нямаше видими следи от наранявания.

Най-после вечерята приключи и крал Малкълм тропна по масата, за да привлече вниманието. Очевидно беше, че възнамерява да съобщи нещо важно и поданиците му впериха погледите си в него в очакване да чуят новината.

— Вдигам тост — каза кралят и се изправи на крака. Всички в залата се изправиха, следвайки примера на Малкълм. — Обявявам годежа на лейди Ариана и лорд Едрик. Нека техният брачен съюз бъде дълъг и плодотворен. — Той повдигна чашата си и шумно отпи от нея.

Ариана беше в центъра на вниманието. Множество чаши бяха вдигнати във въздуха в нейна чест. Лайън беше шокиран и все още не можеше да реагира. Ариана усети, че не издържа повече. Стана от мястото си и хукна навън от залата, сякаш дяволът тичаше по петите й. Дори когато се затвори в спалнята си, тя все още виждаше пред себе си нескритото презрение в очите на Лайън. Ако трябваше да бъде откровена, тя нямаше причина да го обвинява. Така искаше да може да го види насаме и да му обясни безумната си постъпка. Преди да реагира така глупаво, тя трябваше да се убеди, че думите на Забрина са истина и да го попита. И ако Лайън наистина я презираше, защо все пак беше дошъл в Шотландия?

Ариана нервно се разхождаше из стаята, погълната от мрачните си мисли. Дали Лайън щеше изобщо да й повярва, че тя не желаеше бракът им да бъде анулиран? Или може би той вече беше спокоен, че се е отървал от нея? Господи, само да можеше да го види, да поговори с него, да му обясни колко е била наранена. Да му признае, че е искала да запази честта си и затова е постъпила така глупаво. Не можеше да му каже, че го обича. Но поне можеше да го убеди, че никога не е искала анулиране на брака им, а още по-малко да се омъжи за Едрик.

Лайън сякаш беше изпаднал в шок и не можеше да помръдне от мястото си. Той видя как Ариана избяга от залата, без да може да реагира. Стори му се толкова разстроена, толкова тъжна, че му се прииска да скочи, да побегне след нея и да я утеши. Желаеше да я притисне до сърцето си и да й докаже, че е достоен за любовта й повече от Едрик. Новината за годежа им го изненада много. Сега трябваше да я мрази, но чувствата му към нея бяха съвсем различни. Тя се опита да го отрови, напусна го заради друг мъж, а той все още я желаеше. Той погледна унищожително към Едрик. Беше сигурен, че Ариана го обича. А Уилям дори му беше забранил да го убие.