Кони Мейсън - Лъвът

Лайън крачеше неспокойно в приемната на Малкълм и чакаше обещания разговор. Той носеше със себе си брачния документ, удостоверяващ годежа между лейди Забрина и лорд Едрик, подписан лично от крал Уилям. Заедно с това носеше и официално писмо, без да знае какво е неговото съдържание. Предполагаше, че е свързано с намеренията на Малкълм да разшири границите на Шотландия, като заграби английски територии.

— Негово величество ще ви приеме. Моля, заповядайте.

Лайън се сепна. Беше потънал така дълбоко в мислите си, че дори не бе разбрал кога е влязъл пратеникът на краля.

— Благодаря — отвърна той и влезе през широко отворената врата, без дори да почука. Малкълм се беше разположил удобно на стола си. Лайън не забеляза никъде в стаята кралица Маргарет и предположи, че набожната жена е някъде другаде и произнася вечерните си молитви.

— О, милорд Лайън. Очаквах ви. Дойдохте да разговаряме за лейди Ариана Крагмер, нали?

— Да, сър. Дойдох за своята съпруга.

— Тя вече не е ваша съпруга.

— По чия заповед? — попита Лайън подигравателно.

Малкълм видимо се разгневи, но съумя да овладее тона си.

— Моят епископ одобри и подписа документ, с който анулира брака ви. Указът е подпечатан с моето кралско клеймо и е напълно легален.

Очите на Лайън придобиха мрачно изражение, а чертите на лицето му се изопнаха.

— Указът може да е легален в Шотландия, но не и в Англия.

Малкълм се усмихна иронично.

— Та ние сме в Шотландия, милорд. Сгодих лейди Ариана за Едрик Блекхийт. Кралица Маргарет подготвя великолепно празненство по този случай. Ако имате намерение да останете тук до две седмици, ви каня да се присъедините към пиршеството.

— О, господи! — извика гневно Лайън. Той не предполагаше, че нещата ще се развият толкова бързо. Ако проклетата болест не го беше повалила на легло, щеше да пристигне тук значително по-рано и бракът им нямаше да бъде анулиран. Той трябваше отново да обмисли ситуацията и да действа своевременно. Вече нямаше смисъл да показва на Малкълм документа за годежа на лейди Забрина и Едрик Блекхийт. Ситуацията беше излязла от контрол. Единственото, което му оставаше беше да занесе документа на Едрик и да се моли той да вземе правилното решение.

— Казахте, че ми носите новини от крал Уилям — припомни му Малкълм. Той изглежда нямаше търпение да се отърве от видния нормански рицар.

— Да — отвърна Лайън и посегна към джоба си. Той извади внимателно сгънатото писмо до Малкълм, без да докосне указа за годежа на Забрина и Едрик, и го подаде със замах. — Ще отнеса вашия отговор на крал Уилям, когато си тръгна.

Малкълм прочете съобщението, което беше кратко и ясно. В изблик на ярост, той скъса писмото и го хвърли пред себе си.

— Вашият крал ми предлага да му се подчиня. Аз, кралят на Шотландия! Това е оскърбително! Вървете си, няма да изпратя отговор. Трябва ли да напомням на Уилям, че половината английски барони се присъединиха към мен? Разполагам с достатъчно голяма армия да отблъсна Уилям от териториите на Англия. Отговорът ми е не! Никога няма да сведа глава пред норманското копеле.

Лайън се поклони и побърза да напусне покоите на Малкълм. Малкълм явно се подготвяше трескаво за нападение. Трябваше бързо да изпрати послание на Уилям да очаква атака от север. Той откри сър Белтан при своите рицари в гарнизона. Придърпа го настрана и бързо му разясни ситуацията. Възложи му да извести Уилям по най-бързия начин. Белтан и още двама рицари потеглиха веднага.

Когато Лайън се върна в салона, един от подчинените на Малкълм го очакваше.

— Стаята ви е готова, милорд.

В този момент Лайън забеляза Едрик, който стоеше пред камината, загледан мрачно в чашата си.

— Все още не съм готов да се оттегля в покоите си. Донеси ми кана вино. Ще се присъединя към лорд Едрик.

— Да, милорд. Името ми е Гун. Когато решите ме повикайте и аз ще ви заведа до спалнята ви.

— Благодаря ти, Гун — отвърна Лайън и бавно се отправи към огромната камина. Той седна на масата точно срещу Едрик.

Едрик вдигна поглед от чашата си.

— Какво ви забави толкова много, милорд? Очаквах ви доста по-рано. Радвам се, че дойдохте в най-подходящия за мен момент, за да чуете оповестяването на годежа ми с лейди Ариана. Скоро тя ще бъде моя съпруга.

Лайън се усмихна, но усмивката не стигна до очите му.

— Това ще стане само през трупа ми.

— Щом се налага.

Лайън седеше, вперил непоколебимо поглед в Едрик, и не даваше ни най-малка проява на яростта, която бушуваше в сърцето му. Той попита с привидно спокоен тон: