Кони Мейсън - Лъвът

Ариана се плъзна като сянка в стаята си и се облегна безпомощно на вратата, опитвайки се да забрави какво бе видяла в стаята на Забрина. Трябваше ли да се изправи срещу Лайън и да му каже какво е видяла? Не, той щеше да я обвини, че нарочно го е шпионирала. Трябваше ли да избяга с Едрик и да се опита да започне нов живот в Шотландия, без Лайън? Щеше ли съпругът й да тръгне след нея? Тази мисъл извика горчива усмивка на устните й. Лайън сигурно щеше да се радва да се отърве от нея.

Ариана съблече припряно дрехите си и се хвърли в леглото, придърпвайки одеялото над главата си, за да приглуши раздиращите я ридания.

Лайън повдигна сънливо глава, уверен, че се намира в стаята си. Чувстваше се объркан и някак дезориентиран. Погледът му се плъзна към прозореца и забеляза кървавата зора, която бавно обагряше небето на изток. Лайън простена. Странно, но не можеше да си спомни кога си е легнал снощи. Сигурно виното на краля беше по-силно, отколкото му се стори. Той се раздвижи предпазливо и почувства лекото телце върху себе си. Меко, женско тяло. Топло и приятно тяло, при мисълта за което на устните му изгря усмивка, а слабините му се размърдаха предупредително.

За бога! Нима снощи бе любил жена си, без дори да си спомня?

— Ариана…

Името й се откъсна беззвучно от устните му, а ръцете му потърсиха меките извивки на тялото й.

В този момент Забрина се пробуди и се протегна безсрамно под търсещите ласки на ръцете му.

— Господи, Лайън, откога чакам да се събудиш. Беше толкова отдавна… толкова отдавна… Люби ме, мой силен и страстен лъве, моля те, люби ме.

— Забрина! — Лайън скочи като опарен, а главата му остро се възпротиви на рязкото движение. Той отхвърли грубо Забрина и припряно се надигна. — Какво, за бога, правиш в моето легло?

— Това е моето легло, скъпи. — Закачливата й усмивка не успя да възвърне спомените му, нито пък да подобри настроението му.

— И как, по дяволите, съм се озовал тук?

— Ти сам дойде в стаята ми, не помниш ли?

Лайън смръщи вежди, опитвайки се да се концентрира.

— Да, бележката. Ти ме повика. Твърдеше, че имаш да ми казваш нещо важно.

— Да, за лорд Едрик. Спомни ли си вече?

— Да, спомням си — отвърна бавно Лайън. — Но не помня нищо след това.

— Сигурно виното е било твърде силно, скъпи. Но не чак толкова силно, че да приспи сетивата ти. Беше страхотен, Лайън. — Тя изпусна престорена въздишка на удоволствие. — Едва не умрях от наслада. — Докато говореше, Забрина се опитваше да го обърне по гръб и да се качи отгоре му. — Иска ми се отново да вкуся от това удоволствие.

Лайън грубо я отблъсна и стана от леглото, вторачил в нея поглед, пълен с презрение.

— Ако съм те любил, щях да го запомня. Какво си сложила във виното, Забрина?

— Обвиняваш ме несправедливо, скъпи — премигна невинно тя. — Сигурно просто виното ти е дошло в повече. Но не се притеснявай, това не попречи на представянето ти.

— Стига! — сряза я Лайън и започна да събира дрехите си. — Не искам да те слушам повече.

— Ами лорд Едрик? Какво ще стане с измяната, която той и жена ти готвят на крал Уилям?

— Ще се погрижа за това — отвърна хладно Лайън. Главата го болеше толкова силно, че не можеше да мисли трезво. По-късно, след като обмислеше внимателно всичко, което му бе казала Забрина, щеше да си оправи сметките с нея. Ако стореше нещо, преди фактите да са се избистрили в ума му, щеше да разруши и малкото, което бяха постигнали в отношенията си двамата с Ариана.

Ариана се мяташе неспокойно в леглото през цялата нощ в търсене на някакъв изход от тази ситуация, но единственото, което й хрумваше, беше очевидното решение — да напусне съпруга си. Тъкмо бе заспала, когато Лайън се върна. Тя изглеждаше толкова примамливо невинна в сравнение с предизвикателната красота на Забрина, че му се прииска и да я люби още сега, докато не започнеше да го моли за милост. Но не го направи. Вместо това, придърпа един стол до леглото и седна да я гледа, докато спи. Питаше се дали двамата с Едрик наистина заговорничат заедно. Дали тя знаеше, че Едрик е шпионин на Малкълм? Нима собствената му съпруга го смяташе за глупак?

Лайън започваше да проумява, че бе сгрешил, като се опита да накара Ариана да ревнува. Не беше честно от негова страна. Бог му бе свидетел, че той вече не желаеше Забрина, както мъж желае жена. Беше твърде омагьосан от собствената си съпруга, за да пожелае друга жена. Не беше предвидил, че ще стане така, не бе очаквал да изпитва такива нежни чувства към малката вещица с хаплив език. Но тя някак бе успяла да го омагьоса. Никога нямаше да я остави да си отиде, никога!