Кони Мейсън - Лъвът

Лайън почука дискретно на стаята на Забрина и вратата веднага се отвори. Тя го стисна за ръката, придърпа го вътре и затвори вратата зад гърба му.

Лайън я изгледа хладно.

— Надявам се да имаш добро обяснение за това, Забрина. Какво би могло да е толкова важно, за да ме извикаш по никое време от спалнята ми?

— Да не съм прекъснала нещо? — попита със сладка усмивка Забрина. — Обещавам, че няма да съжаляваш.

— Ще видим. Казвай, каквото имаш да ми казваш. Късно е вече.

— Седни, скъпи мой. — Тя го настани в грамадното, меко кресло, и му подаде препълнена чаша с вино. — Защо първо не утолиш жаждата си?

Лайън отпи широка глътка и остави чашата настрани.

— Какви са тези номера, Забрина? Достатъчно ми напакости на масата тази вечер.

Забрина въздъхна продължително.

— Уверявам те, че няма никакъв номер. Разполагам с информация, която несъмнено ще представлява интерес за теб.

Лайън я погледна невъзмутимо.

— Давай направо, нямам време за игрички.

— Дори ако в игричките е замесена малката ти съпруга?

С бързината на лъв, той стисна ръката й в желязна хватка.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Лайън, моля те, нараняваш ме.

Той веднага я пусна, но лицето му остана заплашително. Посегна към чашата и отпи още една глътка вино, за да уталожи гнева си.

— Би ли обяснила думите си?

Забрина погледна празната чаша, усмихна се и подхвана:

— Ти знаеш, разбира се, че имам високопоставени приятели в кралския двор.

— Да. — Той присви очи, опитвайки се да отгатне какво е намислила този път.

— Тази вечер дочух нещо, което си мисля, че трябва да знаеш.

Лайън чакаше безмълвно.

— Лорд Едрик Блекхийт заговорничи с шотландския крал Малкълм срещу Уилям. В момента е тук, за да се опита да убеди саксонските барони да се присъединят към каузата му.

— Това не ме изненадва — пророни мрачно Лайън. — Но защо ми казваш това? Защо не отиде при Уилям с подозренията си?

— Ти си прекият сюзерен на лорд Едрик, нали?

— Да, така ми каза Уилям.

— Затова реших да кажа първо на теб. Тази вечер го чух да разговаря с един саксонски благородник, когото не искам да предавам. Той е мой специален приятел — намигна му весело Забрина. — Ако кажа на краля, той ще иска да узнае имена и несъмнено ще поиска главата му.

— Значи искаш да спася твоя любовник, но не и лорд Едрик?

— Едрик е предател. Веднага щом приключи съветът на старейшините, той ще отиде право при Малкълм в Шотландия да му даде имената на онези саксонски благородници, на които може да разчита, когато нападне Англия. Казвам ти това, защото е замесена и твоята съпруга.

— Мислиш, че Ариана е предател? — пророни дрезгаво Лайън. — Защо?

— Е, може би не е чак предател — отвърна Забрина, — но чух лорд Едрик да казва на моя приятел, че скоро двамата с лейди Ариана ще бъдат заедно, както винаги са искали. Очевидно жена ти знае за плана на Едрик и е негов съучастник. В противен случай щеше да ти каже, че Едрик заговорничи под носа на краля със саксонските благородници.

Лайън се почувства така, сякаш земята току-що се бе отворила да го погълне. Дали Забрина казваше истината? Наистина ли Ариана възнамеряваше да го напусне и да тръгне с Едрик? Главата му се завъртя, а клепачите му натежаха. Толкова много ли го мразеше Ариана? Господи… Опита се да се изправи, но краката му сякаш бяха от тесто. Какво ставаше с него?

Забрина веднага се озова до него и Лайън се опря на нея, за да се задържи изправен.

— Явно новината за измяната на жена ти те е впечатлила много. Ела и полегни. Аз ще ти помогна да забравиш тази невярна кучка, за която те ожени Уилям.

Гласът на Забрина сякаш идваше от много далече. На него ли се случваше всичко това? Цялото му тяло трепереше, а главата му беше замаяна. Очите му се затвориха в мига, в който Забрина го отпусна на леглото. Чуваше гласа й, но не можеше да различи и думичка от онова, което му казваше.

— Проклет да си, Лайън, не ми погаждай този номер! — крещеше гневно Забрина. — Онзи химик ми каза, че отварата само ще те възбуди, а не че ще те докара до безсъзнание. — Тя продължи да го разтърсва с всички сили, но Лайън вече нито я чуваше, нито я усещаше. Сигурно беше сипала твърде много от отварата във виното му. Забрина въздъхна отчаяно, съблече се, а после с известно усилие успя да съблече и него. Известно време стоя до леглото, възхищавайки се на стройното му, силно тяло, а после се настани до него и постави ръцете му около себе си, притискайки се в мускулестите му гърди. Сигурна беше, че когато се събуди, Лайън с нетърпение ще подхване страстната любовна игра, на която и двамата се бяха наслаждавали неведнъж.