Кони Мейсън - Лъвът

Лицето на Лайън почервеня от гняв. Малката вещица! Как се осмеляваше да му се присмива! Езикът й беше по-остър и от меч.

— Значи аз не съм по вкуса ти — изръмжа той през стиснати зъби. — Затова пък несъмнено съм по вкуса на Забрина.

— Тогава върви при Забрина! — отвърна предизвикателно тя.

— За бога, Ариана! Не искам да ходя при Забрина. Това ли искаше да чуеш?

Ариана се усмихна невинно насреща му, но не каза нищо, само продължи да го гледа с детински чистите си очи. В погледа му проблесна опасен пламък, а веждите му се свиха буреносно. Изглежда прекрасен дори в гнева си, помисли си Ариана, твърде запленена, за да изпита страх.

— По дяволите, Ариана, нима ти доставя удоволствие да ме изкарваш от кожата ми? — Той сграбчи раменете й и ги разтърси така, че зъбите й изтракаха. — Искам теб, а не Забрина? Какво ще кажеш за това?

— Не виждаш ли лицето на Забрина, когато правиш любов с мен? — попита дръзко тя.

— Не! А ти не виждаш ли лицето на Едрик, когато те любя?

— Не. Виждам само теб.

— Господи, Ариана, сладка моя, не искам да се боря с теб. Забрави Забрина! Забрави Едрик!

Ариана би дала сърцето си, ако Забрина и Едрик можеха да изчезнат от лицето на земята, но се боеше, че иска твърде много. Лайън беше норман — твърде слаб, за да устои на жена като Забрина, въпреки добрите си намерения. А тя беше саксонка — жена, която щеше завинаги да остане вярна на своите корени.

— Не е толкова просто, милорд — прошепна приглушено Ариана. Тя вдигна глава и надникна в бездънните бездни на очите му, покорена от мощното му излъчване.

— Господи, Ариана, луд съм от желание по теб!

Ариана се оказа неподготвена за удоволствието и вълнението, които предизвикаха в душата й думите на Лайън. Беше очаквала безпощаден гняв, а не потвърждение за чувствата, които ги свързваха. Лайън я желаеше, прочете го в кадифената синева на очите му. И, бог да й беше на помощ, тя също го желаеше. Чувствата й към Лайън нямаха нищо общо с разума, а само с емоциите. Ако тя не кажеше нещо, и то незабавно, той щеше да я просне по гръб и отново да я отведе на онова място, където му принадлежеше изцяло.

Устата й пресъхна, когато Лайън докосна гърдите й.

— Забрина ви очаква, милорд.

— Ще почака. — Ръцете му се спуснаха по ханша й и я придърпаха към него. Тя почувства топлината на тялото му, твърдината на късчето плът в слабините му, и простена в сладък унес. Близостта му приспиваше сетивата й.

Само да можеше да му се довери!

Всякакви мисли се изпариха от съзнанието й, щом той разкопча роклята й и я смъкна по раменете й. Тя обаче се задържа на ханша й. Лайън се отпусна пред нея на колене, набра пищната материя и я дръпна към пода. Роклята се надипли в краката й, а той се вторачи в бледата плът, която прозираше през ефирния плат на туниката й. Зарови глава в ароматната вдлъбнатинка на слабините й и я обсипа с целувки през леката материя на дрехата.

— Съблечи я — прошепна дрезгаво той. Дланите му докоснаха гладката повърхност на ханша й и се вкопчиха в прозиращия плат.

Ариана понечи да се подчини, но точно в този миг някой почука шумно на вратата. Тя се изтръгна от унеса, сепната от внезапното прекъсване, и бавно се върна в реалността.

— Милорд, нося ви послание. — Гласът от другата страна на вратата звучеше настоятелно.

— Върви си, освен ако посланието не е от краля — извика Лайън с глас, който сигурно щеше да накара и най-храбрия рицар да се разтрепери. Човекът отвъд вратата обаче явно бе замесен от друго тесто.

— Умолявам ви, милорд, спешно е.

Лайън се изправи и отвори вратата с такъв трясък, че човекът отвън се осмели само да пъхне тънкото листче хартия в процепа, а после се обърна и побягна, сякаш дяволът го следваше по петите. Лайън затръшна грубо вратата. Водена от любопитство, Ариана застана до него и надзърна в бележката. Успя да види само равен почерк и инициалите на Забрина, преди Лайън да й обърне гръб и да скрие написаното от погледа й.

— Какво има? — попита Ариана.

Той сгъна внимателно бележката, пъхна я в джоба на туниката си и едва тогава се обърна да я погледне. Изглеждаше разгневен.

— Случило се е нещо важно и се налага незабавно да изляза. Изчакай ме. Ще продължим започнатото по-късно.

— Изглежда лейди Забрина започва да губи търпение — вметна хладно Ариана.

— Лека нощ, милейди — отвърна Лайън, без да потвърди или отрече подозренията й. Ариана остана сама, вторачена в нямата врата. После внезапно се протегна, грабна каната с вино и я запрати в стената. Кърваво червената течност се разля и попи в дебелия килим на пода.