Кони Мейсън - Лъвът

Мили боже! Звучеше като истинска ревнива съпруга. Изглеждаше така, сякаш наистина я е грижа. По-скоро би умряла, отколкото да позволи на Лайън за узнае колко е привързана към него и колко я наранява мисълта, че той споделя леглото си с друга.

— Ако собствената ми съпруга не ми бе дала ясно да разбера колко силно ме мрази, едва ли щях да си лягам с друга — каза обвинително Лайън. — Ние сме женени, Ариана. Не можем ли да намерим общ език и да извлечем най-доброто от този брак? Трябва ли винаги да сме на нож? И трябва ли непрекъснато да се боя, че пак ще се опиташ да ме отровиш? Не можеш ли най-после да забравиш, че Едрик е този, когото обичаш?

Ариана го гледаше вторачено, обзета от противоречия. Какво го караше да мисли, че тя обича Едрик?

— Никога не съм искала смъртта ви, милорд. Не бива да се боите, че ще ви отровя. Но не искайте от мен да забравя, че сте норман и че вашия народ изби семейството ми и ни отне земите. Вярно е, че сме съпруг и съпруга, но докато продължавате да прекарвате нощите си в леглото на лейди Забрина, не може да има общ език между нас. Нямам намерение да ви деля с вашата любовница.

— Ами ако ти обещая, че ще отблъсна Забрина?

— Няма да ви повярвам. Какво ще стане, ако ви кажа, че не обичам лорд Едрик?

— Няма да ти повярвам.

— Тогава сме квит, милорд.

— А може би мога да те убедя, че казвам истината.

Ариана почувства кръвта да се отдръпва от лицето й. Ако я докоснеше, отново щеше да разпали онзи огън в нея. Истината беше, че когато ставаше въпрос за Лайън, тя се превръщаше в слабохарактерно същество, неспособно да устои на ласките му.

— Не ме докосвай. Моля те…

— Боиш ли се от мен, Ариана?

— Не. Но се боя от онова, което правиш с мен, от начина, по който се чувствам, когато ме докосваш.

Той посегна към нея.

— Това трябва да те радва, а не да те плаши. Искам да ти е приятно, когато правим любов.

Той я целуна — бавно и продължително. Езикът му изучаваше напрегнато сладките дълбини на устата й. Ръцете му се сключиха около нея и в цялото й тяло лумна огън. Устните му погълнаха задавения й стон, а езикът му предизвикваше нейния на безпощаден дуел, който възбуждаше всичките му сетива. Дланите му се плъзнаха по тялото й, обгърнаха гърдите й, а после се спуснаха по-надолу, притискайки нежните извивки на ханша й, притискайки я към пламналото му тяло.

Ариана се почувства така, сякаш земята се бе разтворила под краката й и тя пропадаше в бездънна пропаст. С неимоверни усилия на волята, тя успя да се отдръпне от Лайън.

— Така ли смяташ да ме накажеш, задето обидих любовницата ти? Защото ако е така, предпочиташ да ме набиеш.

— Не се опитвам да те накажа, Ариана. Давам ти честната си дума, че никога повече няма да те любя, заслепен от гняв. Когато те любя, то ще е с желанието и на двама ни. Обещавам ти, че никога няма да те докосна или да използвам секса като средство да те накажа. Имаш думата ми.

Лайън й бе дал повече, отколкото се осмеляваше да се надява. По време на целия им брак той избягваше да й дава каквито и да било обяснения. Тя обаче искаше повече.

— А лейди Забрина? Обещаваш ли ми да бъдеш верен на брачните си обети?

Да, да, да, искаше му се да изкрещи. Но не го направи — макар че нямаше намерение да люби повече Забрина, малко повече внимание към бившата му любовница нямаше да навреди на отношенията му с Ариана. Ако това щеше да възбуди ревността й и да я накара да осъзнае чувствата си към него, той щеше да отиде малко по-далече и да я накара да си мисли, че все още изпитва чувства към Забрина.

— Бракът е нещо ново за мен, Ариана — каза умолително той. — И двамата ще трябва тепърва да свикваме с тази мисъл. Може би имам нужда от още малко време, за да изхвърля Забрина напълно от ума си. Не мога да ти обещая абсолютна вярност, но ще направя всичко възможно. И ако ти идваш при мен доброволно, без да се съпротивляваш, сигурно ще ми е по-малко трудно да забравя Забрина.

Реакцията на Ариана го свари неподготвен. Точно когато си мислеше, че най-после я е надвил, тя изненадващо се отдръпна.

— Имате цялото време на света, милорд. А когато решите, че сте успял да я изхвърлите от ума си, ще ви помогна да си намерите друга любовница, която да ми допада повече. — Благонравният й тон не успя да го измами. — И ако нямате нищо против, дори ще ви позволя да изберете някой любовник и за мен. Саксонец, разбира се, защото не бих могла да понеса още едно норманско чудовище в леглото си. Вече имах възможност да опитам какво е да ме люби лорд Лайън Нормански и намирам, че не е по вкуса ми.