Кони Мейсън - Лъвът

— Това е заради новата прокламация на Уилям. Той обяви всички земи в Англия за собственост на короната. Това означава, че всеки един от благородниците се превръща в кралски наместник и ще дължи на Уилям разумни и справедливи данъци, задето ползва собствеността му.

Ариана си пое рязко дъх.

— Нищо чудно, че благородниците бяха разгневени. Та това си е чиста кражба! Уилям не само че отмъкна земите ни от зачернени вдовици и наследници като мен самата, но сега ги отнема и от собствените си хора. Той и тиран, който няма равен на себе си.

— По-добре внимавай с приказките си — припомни й предупредително Лайън. — Това, което говориш, е предателство. Всичко е за доброто на Англия.

— Добро е единствено за Уилям — отвърна предизвикателно Ариана. — А какво ще стане с по-дребните благородници, като Едрик например?

Лайън я изгледа невъзмутимо.

— Всеки едър собственик ще има юрисдикция над по-дребните благородници. Сега аз съм господар на Едрик. Имам пълна юрисдикция над него. Но няма смисъл да се безпокоиш за Едрик Блекхийт — ще се погрижа той да си получи заслуженото.

Начинът, по който бе изречено това, накара Ариана да настръхне.

— Сигурно ще има много недоволни от новата политика на Уилям.

— Той ще се справи с тях.

— Верният поддръжник на Уилям! — каза насмешливо Ариана. — Кога заминаваме? Не мога повече да живея сред всичките тези нормани.

— Уилям иска да останем още малко. През следващата седмица имам няколко срещи, а после ще видим. Отпусни се, Ариана, и се опитай да опознаеш Матилда. Тя би могла да се превърне в най-големия ти приятел, стига да й позволиш. Готова ли си за вечеря?

Ариана нямаше никакво желание отново да седне на показ на високата маса, като предната вечер.

— Предпочитам да помоля Терса да ми донесе поднос с храна от кухнята. Чувствам се некомфортно в компанията на норманските ти приятели.

— Напротив. Ще ме придружиш за вечеря като всяка благоприлична съпруга, и ще се усмихваш, сякаш ти харесва — отвърна Лайън. — Скоро ще свикнеш с компанията на норманите, въпреки че тази вечер в двора сигурно има повече саксонци, отколкото нормани. А ако се притесняваш за външността си, няма нужда. — Многозначителният му поглед проследи извивката на шията й и се спря на заоблените хълмчета на бюста й. Роклята й беше от гладко, лимонено жълто кадифе, извезано със златиста нишка по ръбовете. Коланът й, обсипан със скъпоценни камъни, подчертаваше тънката й талия, а сребристо-русите й коси бяха покрити с копринен шал. — Изглеждате прелестно, милейди.

Комплиментът му я изненада. Лайън рядко говореше за външността й. Дори й се струваше, че той я харесва само когато прави любов с нея.

— Да вървим, милейди — каза Лайън и й поднесе ръката си, за да я изведе от стаята. — Чувствам се гладен и жаден след дългата среща.

На вратите на салона ги посрещна Ройс и ги отведе до местата им. Ариана посрещна с облекчение новината, че тази вечер няма да седят на почетната маса. Но облекчението й трая кратко, защото ги настаниха между Забрина и някакъв добре подпийнал нормански благородник. Слава богу, Лайън предпочете той да седне на мястото до Забрина.

Забрина веднага се наклони покрай Лайън, вторачи многозначително поглед в Ариана и каза:

— Все още не сме имали щастието да се запознаем, милейди. Аз съм лейди Забрина — добра… хм, интимна приятелка на вашия съпруг.

— А аз съм лорд Юстас — представи се кратко мъжът до Ариана. И докосна ръката й твърде интимно за добрите нрави. — Явно днес имам късмет. Не всеки ден ми се случва да седя до такава красива жена. Лорд Лайън е истински късметлия.

Ариана погледна крадешком към Лайън, заинтригувана да види какво мисли той за противния лорд Юстас. Дали съпругът й го беше грижа, че някакъв пиян лорд докосва съпругата му зад гърба му? Лайън обаче явно не забелязваше нито нея, нито пък норманския благородник. Той беше изцяло погълнат от Забрина, направо я изпиваше с очи, докато тя премигваше престорено с тъмните си ресници и кършеше рамене в дръзка покана. Но онова, което я вбесяваше най-много, беше че сякаш цялата зала бе вперила поглед в тях — в изкусната игра на Забрина и в реакцията на Лайън. Ариана нямаше откъде да знае, че в двора вече текат залози дали Лайън ще поднови връзката си със Забрина или не.

Лайън зърна с периферното си зрение стъписаното изражение на Ариана и едва потисна усмивката си. Тя очевидно бе забелязала старанието му за изглежда погълнат от Забрина, и това никак не й харесваше: Ариана наистина ревнува, помисли си Лайън, и това го изпълни със задоволство. Тя очевидно се интересуваше от него достатъчно, за да забележи интереса му към бившата му любовница. А щом можеше да предизвика такава реакция от нейна страна с един обикновен разговор с тъмнокосата красавица, какво ли щеше да стане, ако я накараше да повярва, че споделя и леглото на Забрина? Дали щеше да осъзнае, че чувствата й към него не са само на омраза? Щеше ли да си признае, че… Какво? Че го харесва? Че го желае?