Кони Мейсън - Лъвът

— Знаеш ли името й?

— Не. Не знам нищо друго, освен че трябва да внимаваш с нея. Пази се от черната й душа и от собствените си приятели, които могат да те подведат.

Разтреперана, Ариана се изправи на крака.

— Защо трябва да ти вярвам, след като ме предаде? Ти си станала само пионка в ръцете на Лайън.

— Не, Ариана, аз съм ти вярна и ще ти бъда вярна до гроб. Казах на Лайън за отровата за твое собствено добро. Ти имаш нужда от него. Крагмер също има нужда от него. От смъртта му можеш само да загубиш, не и да спечелиш. Можеш дори да загубиш Крагмер.

Ариана се чувстваше някак объркана. Последното й видение й бе дало твърде много въпроси без отговор. Дали опасността в кралския двор дебнеше нея или към Лайън? И коя ли беше тъмната жена, която бе видяла? Дали тя беше същата, за която я предупреждаваше Надая? И дали изобщо можеше да се вярва на старата вещица?

— Върви си, Надая. Искам да остана сама. Видението ми беше страшно и трябва да помисля как да предпазя себе си и съпруга си. — Вече не й се струваше странно, че иска да предпази Лайън.

— Съпругът ти чака отвън.

— Лайън е тук?

— Той те откри. Обещах му да го повикам, когато дойдеш на себе си. Боя се, че вече става нетърпелив.

Сякаш да докаже думите й, в този момент Лайън отвори вратата и надзърна в стаята.

— Как е тя, Надая?

— Добре съм, милорд — превари вещицата Ариана.

— Помни думите ми, Ариана — прошепна Надая, докато се плъзгаше безшумно покрай Ариана. — Пази се от тъмната жена.

Лайън затвори плътно вратата зад възрастната гледачка, преди отново да се обърне към Ариана. Той огледа внимателно лицето й, и от погледа му не убягнаха бледността й и честото надигане на гърдите й.

— Изглеждаш зле. Какво стана?

— Нищо, милорд.

Той обаче явно не й повярва.

— Пак си имала видение, нали? Какво видя?

Вместо отговор, Ариана рязко се извърна и вторачи поглед в камината. Пламъците заиграха неуловимо по лицето й, и Лайън се усети безпомощен да откъсне поглед от неземната й красота. Стори му се недосегаема като мъглата и загадъчна като фея от приказките. В този миг храбрият рицар се почувства уплашен от свръхестествената й сила „да вижда“ неща, които предстоят. Той тръсна глава, за да изхвърли смущаващите мисли от съзнанието си. Ариана беше просто жена, крехка и слаба като всички останали.

Тя прехапа долната си устна, докато обмисляше напрегнато отговора си. Щеше ли Лайън да й повярва, ако му кажеше, че в кралския двор ги дебне опасност? Съмняваше се. Беше твърде самоуверен, за да повярва на женска интуиция. И все пак… видението й беше толкова реално, а опасността — толкова близка…

— Кажи ми, Ариана, какво видя? — В гласа му се долавяха неумолими нотки. Той нямаше да се откаже, докато не узнаеше какво е видяла.

Ариана се обърна и го погледна в очите.

— В кралския двор ни грози опасност, милорд. Там ни очаква смъртен враг.

Лайън огледа напрегнато лицето й, без да изглежда убеден в думите й. Всъщност, едва се сдържаше да не се разсмее.

— И кой е този враг, Ариана?

Тя извърна очи.

— Ами… не знам.

— Твой враг ли ни чака или мой?

— Аз… мисля, че мой. Или може би и двама ни грози опасност, не знам. Умолявам ви, милорд, не отивайте в Лондон. Кажете на крал Уилям, че не можете да присъствате на срещата. Кажете му, че трябва да се погрижите за реколтата. Кажете му каквото и да е. В Лондон ще се сблъскаме със самия дявол.

Лайън изсумтя, видимо развеселен.

— В Лондон ни очакват само приятели. Хора, с които съм живял и съм се бил рамо до рамо години наред. Моят крал също ни очаква в Лондон. Няма никакъв дявол, няма опасност.

— Но Уилям не е мой крал — отвърна настойчиво Ариана. — Тогава идете без мен. Не искам да се смесвам с норманите. Моето видение…

— Твоето видение е само продукт на въображението ти, Ариана. Няма нищо страшно в Лондон. Освен — добави той със зловещо изражение, — ако не си предупредила лорд Едрик, че заминаваме. Какво е замислил той пак?

Ариана подскочи като ужилена. Сигурно си го заслужавам, помисли си тя.

— Не, милорд, защо ми е да предупреждавам лорд Едрик? Обвинявате ме несправедливо.

Лайън закрачи напред-назад из стаята, а Ариана го наблюдаваше тревожно, обезпокоена от липсата му на доверие в нея. Беше облечен с панталон и туника, а нозете му бяха обгърнати от меки кожени ботуши. Набъбналите мускули на бедрата му й напомняха за неговата сила и мъжественост, а мощната извивка на раменете му намекваше за непоклатима воля и решимост. За миг Ариана осъзна как изглежда Лайън в очите на другите жени и й хрумна, че в кралския двор сигурно ги очаква не един враг. А и Надая вече я бе предупредила за друга жена.