Кони Мейсън - Лъвът

Ариана почувства любопитните погледи, които я проследиха, докато прекосяваше салона и заемаше мястото си до Лайън. Тя дори не трепна, но докато се наместваше на стола, държеше погледа си фокусиран върху нещо неопределено в далечината.

Лайън направи знак на слугата да му долее бира, отпи широка глътка и остави халбата си на масата.

— Не очаквах да се присъедините към нас, милейди.

— Надявам се, че не очаквате от мен и да умра от глад, милорд — отвърна Ариана с лъжливо спокойствие.

— Сигурно този път ще се опитате да отровите бирата ми — прошепна той така, че да го чуе само тя.

Ариана видимо пребледня.

— Аз… нямаше да позволя да изпиете отровата. Не можех да го направя.

— Не съм и очаквал да кажеш нещо друго.

— Знаете, че е така. Опитах се да ви спра. Не бих могла да ви убия със собствените си ръце. — При тези думи Ариана сведе глава. — Всъщност, изобщо не искам смъртта ви.

Лайън я изгледа невъзмутимо.

— Спестете ми фалшивите си излияния, милейди.

— Какво смятате да правите с мен сега?

— Може би след като се уверя, че не си заченала, ще те изпратя обратно в манастира. А ако си заченала, ще изчакам да родиш нашето дете, преди да те отпратя. И те съветвам да забравиш лорд Едрик. С малко късмет, скоро ще ти поднеса главата му на поднос.

В гърдите й се надигна гняв, и Ариана инстинктивно вдигна ръка да прикрие устните си.

— Копеле!

— Така си е, не го отричам.

— Вие сте животно, безсърдечно норманско чудовище!

— Вярно. Иначе откъде ще се е взело името ми?

Ариана се нахрани и веднага понечи да напусне салона. Никога не бе изпитвала такова унижение. Всички в помещението я зяпаха и сякаш я обвиняваха в безброй неща. Тя се извини и се надигна да става, но силната ръка на Лайън мигом я възпря.

— Нима ще ни напуснете толкова рано, милейди? — попита я той с хладно презрение.

— Аз… чувствам се изморена — отвърна тя и го погледна през сведени ресници. На оскъдната светлина от факлите профилът му изглеждаше груб и неустоимо мъжествен. Раменете му бяха едри и силни.

— Тогава върви и се подготви да посрещнеш съпруга си. Утре смятам да обсадя Блекхийт, и обикновено имам нужда от жена преди люта битка — каза Лайън и освободи ръката й.

За миг Ариана се вторачи невярващо в него, после се обърна и побягна. Лайън остана загледан след нея с мрачно изражение, а в очите му проблясваха емоции, които отказваше да приеме. Когато след няколко минути един страж въведе в салона пратеник на краля, Лайън все още не бе откъснал погледа си от стълбището, по което бе изчезнала Ариана. С усилие на волята си той насочи вниманието си към пратеника. Разгъна тънкото руло пергамент, прочете посланието и стовари юмрук върху масата с гневна ругатня.

— Проклятие! Кралят иска да ида в Лондон. Свикват съвета на старейшините, и понеже съм барон и имам обширни владения на север, трябва задължително да присъствам на срещата — обърна се той към Белтан. — Уилям иска да взема Ариана със себе си.

— А какво ще стане с Блекхийт, милорд? Хората ни са готови да атакуват земите на лорд Едрик. Отдавна не сме водили битка.

Лайън свъси вежди.

— Налага се да заминем за Лондон, Белтан. Така повелява Уилям. Утре ще се приготвим и вдругиден ще потеглим. Съветът на старейшините ще заседава две седмици. Ти ще си в моя ескорт. Избери хората, които ще оставим да пазят крепостта.

— Да, милорд. Но се боя, че лейди Ариана ще се възпротиви на това да посети норманския двор.

— Да, сигурен съм в това. Но в Лондон поне няма да има с кого да заговорничи.

Ариана вече спеше, когато Лайън влезе в общата им спалня късно през нощта. Той бързо се съблече и се пъхна в леглото до нея. Почувства топлината на тялото й през тънката материя на нощницата й и слабините му мигновено реагираха. Господи! Нима щеше цял живот да изпитва към собствената си съпруга такава страст, така мъчителна за тялото и душата му? Не можеше да позволи да изпитва такава нужда от някого, особено от тази безчестна жена, която го мразеше с всяка клетка от лятото си. Не всички жени мразят норманите, не спираше да си повтаря Лайън. Доскорошната му любовница, Забрина, не можеше да му се насити. А сега изпитваше смесени чувства при мисълта, че отново ще види Забрина в Лондон. Неговата студена и непокорна съпруга може и да го гледаше от високо, но Забрина щеше да го приеме с отворени обятия.

— Събуди се — разтърси я той. — Събуди се и посрещни мъжа си.

Така грубо разбудена, Ариана се стъписа, внезапно почувствала ръката му върху бедрото си. У нея се надигна ням протест. Нима не я беше наказал достатъчно?