Кони Мейсън - Лъвът

— Обърни се — нареди й дрезгаво Лайън. Той вече бе болезнено възбуден, но бе твърдо решен да не позволи това да го разсее. Ариана отново му се подчини и се обърна с гръб към него. — Би било жалко да бележа с камшика тази хубава бяла плът.

Дръжката на камшика отново се раздвижи, но този път се спусна към издадените хълмчета на седалището й. Те импулсивно се свиха — от страх, си помисли той, но спонтанното движение му се стори непоносимо възбуждащо. Бедрата й бяха издължени и крехки, краката й — гладки; Лайън си спомни какво е да ги чувства, обгърнати около кръста му, докато навлиза в сладките дълбини на нейната женственост. Възбудата му се усили. Ариана се осмели да погледне през рамо и го видя, застанал зад нея, с камшик в ръка, а очите му горяха като въглени от желание.

— Готова съм, милорд. Не мога да понеса да чакам повече.

— Мили боже, не мога! Десет камшика ще те убият. А ти може би носиш моето дете. — Той сграбчи ръката й и рязко я извърна към себе си. Опитваше се да не гледа твърдите й, заоблени гърди с коралови връхчета. — Това е работа на лорд Едрик, нали? Той ти е дал отровата. Нямам представа как си успяла да се срещнеш с него без моето знание, но се кълна, че това ще си остане последната ви среща. Ще наредя да те наблюдават нощ и ден. И ако някой в моя дом си позволи да прояви нелоялност към мен, ще бъде сурово наказан, без значение кой е той. Що се отнася до клетвата ти във вярност към мен, аз не искам клетви от жена, която вече е доказала, че не може да й се вярва.

И сякаш за да потвърди думите си, той стисна брутално ръката й.

— Предупреждавам ви, милейди. Не се опитвайте отново да изпробвате търпението ми. Следващия път едва ли ще ви простя толкова лесно. — С тези думи той се завъртя и излетя като вихър от стаята, а камшикът се повлече покорно след него.

Няколко минути Ариана остана вторачена във вратата, неспособна да повярва, че наказанието й се е разминало. Очакваше всеки момент Лайън да промени решението си и да се върне, размахвайки отмъстително камшик. Когато най-после осъзна, че той няма да дойде отново, Ариана се отпусна отмаляла на земята.

Ариана нямаше представа колко дълго е лежала на земята, толкова злощастна се чувстваше. Накрая се надигна и започна да се облича. Движенията й бяха бавни и вели, а мислите и емоциите й — замъглени. Все още не можеше да повярва, че изобщо й е хрумнало, макар и за кратко, да отрови Лайън. Та той едва не бе изпил онази чаша с вино! И все пак нямаше да я изпие, защото Надая го бе предупредила.

И веднага щом мислите й се завъртяха около Надая, Ариана я видя, застанала насред стаята. Младата жена се сепна. Но все пак, старицата беше вещица. Можеше да се появява и изчезва, без никой да я чуе или види.

— Добре ли сте, милейди? — запита я Надая. Блестящите й очи се вторачиха в Ариана с плашеща настойчивост.

— Би трябвало да се замислиш за здравето ми, преди да кажеш на Лайън за отровното вино — отвърна хапливо Ариана. — Никога не съм очаквала точно ти да ме предадеш, Надая. Откъде разбра?

— Аз не съм предател, Ариана. Знаеш, че виждам неща, които остават невидими за останалите. На Лайън не му е дошло времето да умре. Крагмер се нуждае от него.

Ариана отново изпита угризения.

— Но аз нямаше да позволя той да умре. Твоите видения не ти ли показаха, че нямаше да позволя на Лайън да изпие виното? Знаеш, че сега той има пълното право да ме убие за онова, което сторих, нали?

— Виденията ми не винаги са достатъчно ясни. Освен това, не бих предупредила Лайън, ако смятах, че има вероятност той да ви нарани. В деня на вашата венчавка ви предупредих да внимавате с Лайън, милейди. Вие обаче не се вслушахте в думите ми. А сега бъдещето на Крагмер зависи от Лайън Нормански. Вашият живот също зависи от него. Дори да го бяхте убила, както искаше лорд Едрик, това нямаше да ни донесе нищо добро. Веднъж да сложи ръце върху Крагмер, крал Малкълм от Шотландия ще предаде и двама ви с Едрик.

— Какво знаеш ти, дърта вещице! — извика Ариана, отказвайки да приеме онова, което и бездруго вече бе подозирала. — Нямам нужда от лорд Лайън да пази мен и земите ми!

— Чуйте ме добре, милейди. Вие имате нужда от Лайън, също както и той се нуждае от вас. Ако отново го предадете, той ще бъде принуден да ви накаже жестоко.

— Спести ми съветите си. Откога си станала такъв непоклатим защитник на съпруга ми? Ти мразиш норманите не по-малко от мен.

— Времената се менят, Ариана, и ние трябва да се променяме с тях. Видях неща, на които няма да повярвате. — Очите на вещицата се изцъклиха, а гласът й загуби обичайния си тон и тембър. — Норманите ще останат по тези земи. Уилям Завоевателят ще управлява с желязна ръка и всеки, който се осмели да се изправи насреща му, ще падне съсечен от могъщия му меч. Той не прощава на враговете си. А вашето бъдеще е с Лайън. Децата ви ще бъдат васали на Уилям Копелето. Така е отредил господ.