Кони Мейсън - Лъвът

Ариана се оттегли в стаята си, твърде уморена, за да вечеря в салона с Лайън и всичките му рицари. Стаята се осветяваше единствено от синкавите пламъци в камината. Тя приседна на леглото да изчака подноса с храна, който бе наредила да й донесат, и мислите й отново запрепускаха трескаво. Нямаше представа какво я очаква в Лондон, където щеше да е заобиколена само от врагове. Страхуваше се от неизвестното. А после, без всякакво предупреждение, стаята се завъртя наоколо й. Обгърна я лепкава мъгла, и когато белите кълбета се разнесоха, тя вече не се намираше в собствената си спалня.

Пред очите й се разкри огромен салон, пълен с хора — мъже и жени в хубави дрехи, които се смееха и бъбреха помежду си. Видя и един тъмен мъж, едър и внушителен, с корона на главата. Там беше и Лайън. А точно зад него стоеше жена с несравнима красота, облечена в пищна рокля и отрупана с бижута. Усмихваше се превзето насреща му, а очите й бяха тъмни и подканящи. Ариана почувства и собственото си присъствие, но някак лишено от плът, сякаш беше само страничен наблюдател, невидима за останалите в салона. А после над залата надвисна тъмна, заплашителна сянка. Сянката се залута безцелно из салона, а после се насочи директно към Лайън. После внезапно тъмният спектър се насочи към Ариана, и стана още по-мрачен и по-застрашителен.

Опасност!

Ариана я почувства с всичките си сетива.

В кралския двор я очакваше враг!

Ясно го долавяше.

Ариана извика от ужас и изпадна в безсъзнание, а тялото й се отпусна безчувствено на земята, край грамадното легло.

В това време Лайън вървеше бавно към спалнята и се питаше дали ще намери Ариана заспала. Господи, желаеше малката вещица. И макар че през целия ден беше потънал в работа, не беше успял да я изтръгне от мислите си. Представяше си дребничкото й, примамливо телце и заоблените й, щръкнали гърди, притиснати в него. Ясно си спомняше горещата, стегната плът между бедрата й, която се разтваряше да го посрещне и после се сключваше около него. Изпитваше угризение, задето вчера не бе успял да й достави удоволствие, но тя твърде бързо го беше докарала до ръба. Просто не можа да се удържи. Не бе планирал да я люби, просто така се случи. Трудно беше за вярване, но дори след като тя се опита да го отрови, той все още я желаеше неудържимо. А после я бе обладал — първо с гняв, после със страст, а накрая с неизказана нежност, която му бе трудно да си обясни.

Лайън открехна безшумно вратата и огледа мъждиво осветената стая. Изпърво не видя Ариана и в гърдите му се надигна страх. Беше сгрешил, като не постави страж пред вратата й днес. Знаеше, че тя не иска да отива в Лондон. Нима Ариана толкова се боеше да отиде в норманския двор, че бе готова да избяга от собствения си дом?

И тогава я видя.

Лежеше да пода, край леглото, неподвижна и бледа като самата смърт. Той се спусна към нея и коленичи до тялото й. Прошепна нежно името й, а кожата му настръхна от ужас, когато не му отговори. Разтърси я внимателно, но тя остана неподвижна и все така безмълвна. Лайън се вторачи във вратата, за първи път в живота си обзет от нерешителност. Дали не трябваше да извика свещеник или…

Вещицата!

Точно така, вещицата. Лайън се изправи решително с намерението да изпрати някой слуга да повика Надая, и в този миг почувства нечие присъствие до себе си. Косъмчетата по врата му се изправиха и той рязко се обърна. До вратата стоеше Надая, вторачила напрегнато поглед в него.

Стъписан, Лайън пристъпи към нея.

— Откъде разбра?

Очите й останаха невъзмутими.

— Имам си своите начини. Оставете ни сами, милорд. Аз знам какво да сторя.

Лайън остана неподвижен, без да откъсва поглед от вещицата.

— Мислиш ли, че пак е имала видение?

Надая промърмори нещо непонятно за него и го изтласка към вратата.

— Вървете, милорд. Няма да навредя на жена ви. Ще ви повикам, когато дойде в съзнание.

Лайън напусна неохотно стаята, но не отиде далече. Остана пред вратата да чака заповедите на Надая.

Тя коленичи край Ариана, извади някаква стъкленица от джоба си, махна тапата и я поднесе към носа й. Ариана се покашля, извърна глава и бавно отвори очи.

— Какво стана?

— Отново си имала видение, Ариана. Никога преди не си реагирала толкова бурно. Какво видя?

Ариана потръпна.

— Опасност — прошепна тя. — В Лондон ме чака враг.

— Така е.

Ариана изгледа недоверчиво старата вещица.

— И ти ли го знаеш?

— Да, аз също го видях. Дойдох да те предупредя. Пази се от тъмната жена, Ариана. Пази се от нейните лъжи и коварства. Тя ще се опита да те нарани.