Кони Мейсън - Лъвът

— Идвам, скъпа — прошепна задъхано Лайън и трескаво нахлу в нея. Пасваха си идеално, но този път нямаше преграда, която да го спре, а само топла и хлъзгава плът. Ариана се напрегна в очакване да изпита познатата болка, но не последва нищо, освен усещане за съвършена пълнота.

Тя се притисна доверчиво към него и, следвайки диктата на тялото си, посрещаше с готовност тласъците му. Лайън се движеше бясно в нея, воден от непреодолимата нужда, която тя бе разпалила в тялото му. Никога преди, с никоя друга жена не беше губил контрол над себе си, както му се случваше сега. И когато почувства, че върви към края и е на път отново да я остави незадоволена, той плъзна ръка помежду им и докосна с мазолестите си пръсти крехкия хълм на нейната женственост.

Ариана внезапно се озова в някакъв приказен водовъртеж, а светът около нея пулсираше и сякаш щеше да избухне. Главата й се замая, а тялото й се напрегна в сладостно очакване. Сетивата й отказаха да й се подчиняват и изведнъж като бурна вълна я връхлетя първият й истински оргазъм. В ушите й отекна гръм и няколко звезди се откъснаха от небето. После всичко замря, сякаш вече не беше на този свят. Когато най-после се съвзе, Ариана осъзна, че лежи отпусната върху дългото бронзово тяло на Лайън.

— Какво стана?

Лайън, който тъкмо се съвземаше от най-бурния и разтърсващ климакс, който някога бе изпитвал, изчака дишането му да се успокои, преди да й отговори:

— Ето че спазих обещанието си. Все още ли ме мислиш за неопитен?

Ариана пламна и извърна очи, смутена от несдържания плам, с който бе отвърнала на ласките му.

— Може и да съм сгрешила. — Тя зърна първите лъчи на утринното слънце в небето. — Вече съмва, милорд. Време е да се захващам за работа.

— Първо ще се изкъпем, Ариана. Ела. — Той й подаде ръка. Ариана понечи да му откаже, но очите му я предизвикваха. А щом мъничката й длан легна в неговата, Лайън вътрешно се усмихна. И докато й подаваше тънката й туника и сам обличаше своята, той вътрешно се закле, че ще я опитоми. Един ден Ариана щеше да се превърне в милата и покорна съпруга, която желаеше.

Малко по-късно на сутринта Ариана вече бе приключила сутрешния си тоалет и обличаше новата си туника. И докато приглаждаше меката ленена материя на ханша и бедрата си, тя си помисли, че е прекрасно отново да носи нещо ново и истински красиво, което да не дразни голата й кожа. Новата й разкошна рокля, ушита от синкавочервена коприна и поръбена с хермелин, беше най-елегантната дреха, която бе виждала от години, и със сигурност бе достойна за господарката на Крагмер. На рамото й дори блестеше скъпоценна брошка. На времето майка и имаше прекрасна колекция от бижута, които сега й принадлежаха. За миг се запита дали Лайън щеше да я забележи, но мигом се смути от неуместната си мисъл. Лайън не го беше грижа за нищо друго, освен за неговия крал, неговите земи и сексуалните му подвизи.

Вече на вратата на спалнята, Ариана се извърна и погледна свенливо към леглото, смутена от онова, което Лайън бе направил с нея миналата нощ, и от начина, по който тя му бе отвърнала. И макар че през цялото време беше се опитвала да се бори с него и със собственото си тяло, накрая господарят на Крагмер бе постигнал своето. Беше я любил два пъти в леглото, а после и в банята, докато водата плискаше шумно по пода около тях. И тя отново не успя да му се противопостави, защото задръжките й падаха в мига, в който Лайън посегнеше към нея. Вярно, че тази сутрин изпитваше някаква сладка отмала и тялото я наболяваше на места, за които я бе срам дори да си помисли, но Ариана знаеше, че всъщност не Лайън я е наранил. Ако трябваше да бъде откровена, тя дори бе изненадана от нежността му.

Поруменяла от спомена за изминалата нощ и последвалата я сутрин, Ариана побърза да излезе от спалнята. На стълбището я пресрещна развълнуваната Терса.

— Слава богу, че ви срещам, милейди, защото трябва да ви кажа нещо много важно. Но никой друг не бива да ни чува. — Момичето се огледа тайнствено наоколо, видимо притеснено. — Чуе ли ме лорд Лайън, веднага ще ме накаже. А аз не искам сър Белтан да си мисли лоши неща за мен.

Вече съвсем объркана, Ариана се вгледа изпитателно в Терса и, забелязала силната й уплаха, побърза да предложи:

— Да влезем в моята стая, Терса. Лорд Лайън излезе на лов още призори и не вярвам да се върне преди залез слънце.

Двете се вмъкнаха в спалнята и Ариана зачака да чуе важните новини, които Терса й носеше. Не й се наложи да чака дълго. Слугинята веднага се разприказва, а гласът й беше тих и напрегнат: