Кони Мейсън - Лъвът

— Той е тук, милейди. Иска да се срещнете в градината, зад кухнята. Каза, че ще ви чака при задната стена на укреплението, под асмата.

— Кой е тук, Терса? Казвай подред.

— Как кой — мъжът, който ми плащаше да ви нося бележките, докато бяхте в манастира! Доколкото разбрах, трябва да е лорд Едрик Блекхийт. Изпърво не го познах, защото носеше дълго палто с качулка. Видя ме в селото и ме помоли да ви предам това.

Сърцето на Ариана сякаш замря. Вярно беше, че повече от всичко искаше да говори с Едрик, но нима щеше да се осмели да се срещне тайно с него? И как ли щеше да реагира Лайън, ако узнае? През изминалата нощ бе видяла нежната му и любяща страна, но Ариана подозираше, че знатният нормански рицар има и друга, тъмна половина, която досега бе останала скрита за нея. Дори когато го нарече норманско копеле, не беше успяла да предизвика изцяло гнева му.

— Благодаря ти, Терса. И не се бой, нито лорд Лайън, нито сър Белтан ще научат за това. Поне не от мен.

Момичето видимо изпита облекчение. Тя определено не искаше да предава доверието на господаря си, който я бе спасил от неизбежен брак със стария Дорал. Но преди всичко трябваше да бъде лоялна към господарката си.

— Ще се срещнете ли с лорд Едрик, милейди? Той е заможен, с добро потекло и доста привлекателен… но не чак колкото лорд Лайън или Белтан… — допълни свенливо девойката.

— Ще си помисля, Терса — отвърна меко Ариана. — А сега върви, днес ни чака много работа. Кийн спомена, че ще се нуждае от помощта ти.

Ариана дори не забеляза кога вярната й прислужница напусна стаята. Умът й беше зает с други мисли. За щастие, Лайън щеше да е навън през целия ден. Така можеше да се срещне с Едрик, без никой да узнае. Лайън беше хитър и пресметлив — и сигурно щеше да нападне, когато най-малко го очакват. Във вените й течеше саксонска кръв и Ариана се чувстваше длъжна да предупреди Едрик, за да е подготвен за удара, когато той връхлети. Каквото и да й струваше това, Ариана реши да се промъкне крадешком в градината и да се срещне с бившия си годеник.

Едрик стоеше, облегнат на крепостния зид, сигурен че никой няма да го види сред филизите на кичестата асма. Не знаеше дали Ариана ще дойде, но от все сърце се надяваше да се отзове на молбата му. Сърцето му се късаше само като си помислеше, че животът й изцяло зависи от милостта на лорд Лайън. Но с малко късмет скоро щеше да я освободи от оковите на този нелеп брак и да я направи отново своя. След миг обаче мислите му бяха прекъснати от лекото шумолене на листата.

Беше Ариана.

— Едрик, къде сте?

— Ето ме, милейди. — Водена от шепота му, Ариана най-после се добра до скривалището му под асмата. Той улови ръцете й и несдържано я привлече към себе си. — Боях се, че няма да дойдете.

— Не мога да остана дълго, но трябваше да ви предупредя.

— Да ме предупредите? Нима ме грози опасност?

— Става дума за Лайън. Той знае за тайните ни срещи в манастира. Не знам на какво е способен, но се боя, че чака изгоден момент.

— Не ме е страх от съпруга ви, Ариана. Освен това — добави уверено той, — аз се заклех във вярност на Уилям. Той смята, че войската ми е готова да попълни редиците на неговата армия. Ако Лайън ме убие, ще престъпи волята на своя крал.

Ариана свъси вежди.

— Нима наистина вече сте човек на Уилям? Мислех…

Лицето на Едрик потъмня.

— Не, Ариана. Аз съм истински саксонец, не бива нито за миг да се съмнявате в това. Ненавиждам онова копеле, Завоевателя, и никога няма да стана част от неговата армия. Но трябваше да му обещая подкрепата си, защото имам цел. Един ден, много скоро, саксонските благородници, които загубиха земите си, ще се вдигнат на бунт. И когато този ден настъпи, аз ще се присъединя към тях. Установих контакт с крал Малкълм. Той също ми обеща подкрепа. Кълна се, че скоро ще ви отърва от омразния ви брак и ще ви направя своя съпруга. Само заради вас не се ожених през всичките тези години. Искам само вас, милейди.

Ариана бе озадачена от думите му и дори й хрумна, че е невъзможно да бъдат прекъснати връзките, които я свързваха с Лайън.

— Не мисля, че този ден някога ще дойде. Глупаво е да се надяваме.

— Напротив, Ариана, този ден ще дойде, и то много скоро, ако помогнете да сразим Лайън. Без него Крагмер няма да издържи една атака от страна на Малкълм. Този човек е твърде силен и добре охраняван. Смъртта му трябва да дойде отвътре, от неговия лагер. Затова ви моля за помощта ви, Ариана. Вие сте близо до него, спите в неговото легло. Ще направите ли това — за нас?