Кони Мейсън - Лъвът

— Откъде взе това?

— Едно хлапе го пъхна в ръката ми на двора. Никога преди не съм го виждала. Каза, че е за господарката и побягна.

— Благодаря ти, Терса. Свободна си.

— Да, милейди. — Терса направи дълбок реверанс и напусна стаята, а Ариана зачете посланието.

Бележката съдържаше само едно изречение. „Не ме предавайте“. Не беше подписана, но в единия ъгъл бе изписан инициалът „Е“. Едрик!

Ръцете й се разтрепериха, а погледът й се стрелна към раклата, където бе скрила отровата — толкова примамлива и така смъртоносна. А в следващия миг без всякакво предупреждение вратата се отвори и Лайън нахлу в стаята. Ариана бе толкова изумена да го види в спалнята по това време на деня, че изпусна бележката, и докато тя се спускаше към земята и кацаше плавно до краката му, на лицето й се изписа ужасена гримаса. Лайън присви очи и вторачи поглед в мъничкото листче в краката си. Ариана се спусна да го вземе, но той се оказа по-бърз.

— Какво е това, милейди? — попита хладно той и набързо прегледа бележката. Щом разбра от кого е, очите му се заковаха презрително в нея.

— Н-нищо, милорд — заекна Ариана, която безуспешно се опитваше да намери някакво правдоподобно обяснение.

— Наричаш нищо послание от своя любовник? — Той размаха бележката пред лицето й, а лицето му се смрачи. Беше тръгнал към дома си в безоблачно настроение, с намерението да изведе съпругата си на езда, а сега едва се сдържаше да не се нахвърли върху й. — Инициалите ми подсказват, че трябва да е от лорд Едрик.

— Той не ми е любовник — тръсна глава Ариана, но не намери сили да отрече, че бележката е от Едрик.

— Нито пък някога ще бъде — отвърна ядно Лайън. — Какво иска Едрик от теб? Какво сте замислили вие двамата?

— Нищо… съвсем нищо, милорд.

— Можеш ли тогава да ми обясниш какво означава тази бележка?

Ариана преглътна мъчително и поклати вяло глава.

— Не мога, милорд.

— Не можеш или не искаш?

— Все едно. Набийте ме, ако желаете, но нищо не мога да ви кажа. Бележката е толкова непонятна за мен, колкото и за вас — излъга тя, макар и не особено убедително.

Лайън вторачи свирепо поглед в нея. Ариана беше негова съпруга. Как се осмеляваше Едрик да се опитва да му я отнеме? Ако не беше крал Уилям, още сега щеше да иде в Блекхийт и да прониже коварния саксонец от гръкляна до слабините.

Ариана стоеше пред него, с широко отворени очи, и излъчваше невинност и детинска простота, сякаш му се надсмиваше. Нима го смяташе за глупак? Тя отлично знаеше за какво се отнася бележката, но беше готова по-скоро да изтърпи тежко наказание, отколкото да му каже. Тя дори нямаше представа как огромните й зелени очи, замъглени от страх и решимост, го омайваха, предизвикваха го, караха тялото му да се гърчи от желание. Как можеше да остане безучастен при вида на крехкото й телце, с гордо изправените й рамене, малките й, заоблени гърди и изящни ръце, свити в юмруци край бедрата й? Господи, как желаеше тази жена! Желаеше лъжливата малка вещица!

— Ще ти дам последен шанс, Ариана — изрече глухо той. — Кажи ми какво означава бележката и ми се закълни във вярност, и няма да те накажа. Ако продължиш да ме лъжеш и да престъпваш съпружеските ни клетви, ще изтърпиш жестоко наказание. Десет удара с камшик вероятно ще те накарат да размислиш и да освежиш паметта си.

Заплахата му беше лишена от смисъл, макар че Ариана нямаше откъде да го знае. Лайън Нормански никога не би посегнал на жена, още по-малко пък на собствената си съпруга, но се надяваше заплахата му да я стресне достатъчно, за да развърже езика й. И щом видя как лицето й пребледня, а тялото й безпомощно се олюля, разбра че е успял. Но той тепърва щеше да узнае колко смела жена е всъщност крехката му съпруга. Ариана бързо се съвзе и възвърна предишния си кураж.

— Набийте ме, милорд, щом така желаете, но никога няма да се закълна във вярност пред вас. Повярвайте ми, не знам какво означава тази бележка. Нямам представа за какво се отнася.

Острите черти на лицето му потъмняха, докато Лайън се бореше да се овладее. Не беше за вярване, че Ариана продължаваше да отрича. Десет удара с камшик щяха да повалят дори силен мъж и можеха да убият крехка жена като нея, но тя явно предпочиташе да понесе наказанието, вместо да предаде саксонския си любовник и да се закълне във вярност на един нормански войн. Ако не излезеше веднага от стаята, трудно щеше да се въздържи да не изпълни заканата си, толкова силен бе гневът му. Проклета да е Ариана и нейното упорство!