Кони Мейсън - Лъвът

Ариана се задъхваше, притворила очи, връхлетяна от емоции, каквито не беше предвкусвала и в най-смелите си представи. Почувства, че гъвкавите пръсти на Лайън търсят нещо дълбоко във влажната пещ между краката й и ахна в почуда, щом го откриха. Ханшът й диво се устреми към него, докато пръстите му милваха и притискаха малката пъпка.

— Готова си да ме посрещнеш, Ариана — прошепна Лайън и вдиша с наслада мекия, прелъстителен аромат на сладките й сокове. Тя усети издайническата влага между краката си и премигна объркано.

Пръстите му разтвориха плътта й, подготвяйки я за последния набег върху непорочната й женственост. После Ариана почувства члена му, опрян в слабините й — горещ, нетърпелив и твърд като стомана. Заслепен от страст, Лайън едва се сдържаше да не нахлуе бясно в нея — и всичко да свърши за миг. Тя бе пожелала да я вземе насила, но нещо вътре в него го възпираше. Тази жена не беше някоя слугиня, свикнала на грубо и безцеремонно отношение; това беше неговата съпруга, бъдещата майка на децата му. Нищо не можеше да му попречи да я има пряко волята й, но предпочиташе тя да го посрещне е жар и нетърпение.

Той се плъзна още по-дълбоко в нея и потърси девствената й ципа. Не че имаше нужда от още едно потвърждение, че съпругата му е непорочна — вече бе разбрал, че е девица. Ариана простена и прехапа долната си устна. Плътта между краката й се разтвори и се изпълни с него. Внезапно, необяснимо и за самия себе си, Лайън изпита съжаление, ще че трябва да я нарани.

— След малко ще те заболи — прошепна той. — Твърде тясна си за мен. Съжалявам, но няма друг начин.

Той се плъзна още по-навътре в нея и притисна тънката ципа. Ариана простена и пребледня.

Не знаеше почти нищо за интимните контакти между мъжа и жената. Сигурно затова сега, докато той навлизаше все по-надълбоко в нея, за миг й хрумна, че едва ли ще го побере. Наистина я заболя, точно както я беше предупредил, но не чак толкова, че да заличи приятните усещания от допира му. И точно когато й хрумна, че не е чак толкова страшно, Лайън напрегна бедрата си и с един отсечен тласък нахлу докрай у нея. Тя извика и прокара кървави дири по гърба му. Лайън замръзна неподвижен и зачака болката да отшуми.

— Отпусни се, мила, най-лошото свърши — зашепна успокоително той и приглади влажните кичури по възглавницата. Толкова отчаяно копнееше да я обладае, че от усилието да остане неподвижен по челото му избиха едри капки пот.

Лайън се раздвижи, отначало много бавно, сякаш милваше отвътре разкъсаната й плът. И макар Ариана все още да изпитваше болка, усещането й се стори почти приятно. Но точно когато понечи да се притисне към него и да посрещне с желание милувките му, тласъците му станаха по-бързи и необуздани. Бедрата му се надигаха и отпускаха в бесен ритъм и стремглаво го приближаваха към върха. Тялото му се напрегна. Лайън знаеше, че за Ариана е твърде рано, но просто не можеше да се сдържи. Физическата му нужда да я притежава бе стигнала твърде далече. Той знаеше, че ако се остави да свърши сега, няма да й достави никакво удоволствие, и мислено си обеща, че следващия път ще бъде по-добре.

Ариана почувства как тялото му се напрегна, чу трескавото му дишане в ухото си и усети как топлото му семе се изля между краката й. След миг той се отпусна тежко край нея, а потното му тяло се притисна към нейното.

Ариана подскочи и седна в леглото, поруменяла от гняв. Мразеше го за това, което бе направил с нея, а още повече мразеше себе си, задето му се бе наслаждавала почти до последно, докато не я нарани.

— Норманско копеле! — извика ожесточено тя. Уви, не успя да пророни и думичка повече, защото дългата му ръка внезапно се протегна, обгърна собственически талията й и я придърпа на леглото край него. Лицето му беше мрачно и неопрощаващо. Приличаше на самия дявол. Не, приличаше по-скоро на диво животно — опасно и необуздано. Приличаше на лъв. Целият излъчваше груба мъжественост.

— Вярно е, че съм копеле. И не го отричам. Знам какво си мислиш — че си твърде добра, за да се омъжиш за едно норманско копеле, но един ден ще осъзнаеш колко мъдро е постъпил Уилям, като те посочи за моя съпруга. През целия си живот бях принуден да живея с позорното петно на моя произход, но това вече е минало. Сега имам земите, за които винаги съм мечтал, и своя собствена крепост. Имам и хубава жена с безупречно потекло. Децата ни ще станат господари на тези земи и верни васали на Уилям.

— Може би няма да ти родя деца — отвърна ядно Ариана и разтърка китките си, които още пазеха следите от ръцете на Лайън.