Кони Мейсън - Лъвът

— Често ли ти се случва, Ариана? — Гласът му беше топъл и загрижен.

— Кое, милорд?

— Никога преди не съм виждал нещо подобно. Не беше обикновен припадък, нали? Очите ти се преобърнаха и сякаш беше спряла да дишаш. Изплаших се. Помислих си, че умираш. Донесох те в спалнята и изпратих да повикат свещеник.

Ариана се опита да приседне.

— Не ми трябва свещеник.

Лайън я накара да легне отново.

— Кажи ми какво се случи.

Тя прехапа устни. Не можеше да му каже.

— Аз… трябва да видя Надая.

В този момент свещеникът надзърна през вратата.

— Повикахте ли ме, милорд?

Лайън изгледа изпитателно Ариана и видя животинския страх в очите й.

— Не, отче. Повикайте вещицата.

— Вещицата? Искате да видите Надая? Тази жена е пратеник на дявола, милорд. Нейните черни магии не могат да помогнат на лейди Ариана.

— Това не ме интересува. Веднага я доведете.

— Тук съм, милорд.

Свещеникът се отдръпна с погнуса, щом възрастната жена мина покрай него, за да влезе в стаята. Сякаш беше изникнала от нищото. Като че ли обитаваше едновременно всяка кътче и пукнатинка в замъка, появяваше се и изчезваше, когато пожелае. Беловласият свещеник се прекръсти, за да прогони нечистите сили, и примирено се оттегли.

— Пак ли същото, милейди? — запита спокойно Надая. — Изглеждате изплашена.

— Какво се случи? — попита повелително Лайън. — За бога, жено, ще ми кажеш ли какво става тук?

Ариана потръпна.

— Никога не съм била по-изплашена. Беше ужасно — като в деня на страшния съд. И дори по-страшно, защото аз бях съдията.

— В името на господа — отекна гласът на Лайън, — искам веднага да ми кажете какво се случи с жена ми.

Надая вдигна ръце в знак на безпомощност.

— Не е моя работа да, ви казвам, милорд. — Тя изгледа пронизващо Ариана. — Сигурно ще е по-добре да му кажете още сега, милейди. Все едно, той ще узнае рано или късно, когато ви се случи отново.

Ариана изгледа Лайън изпод вежди, а очите й се изпълниха със сълзи. Надая беше права. Това несъмнено щеше да й се случи отново и тогава нямаше да има нужда да му обяснява, че е различна от останалите. А може би дори щеше да я вземе за луда.

— Имам видения, милорд.

Лайън се вторачи в нея с такова изумление, сякаш току-що са й пораснали две глави. Не беше суеверен, но винаги се отнасяше с респект към свръхестественото. Всъщност, необичайното го караше да се бои.

— Истината ли говори тя, стара жено? — обърна се той към вещицата.

— Това е самата истина, милорд. Ариана има чудна дарба. Още от дете виждаше разни неща, преди да се случат. Двете с майка й направихме всичко възможно да скрием това от селяните, за да не я низвергнат като вещица. Виденията я спохождат без предупреждение, като тази вечер.

Лайън се отдръпна предпазливо от Ариана.

— Какво видяхте, милейди?

Устата й пресъхна.

— Нищо важно. — Как можеше да му каже какво е видяла, като и тя самата не го разбираше? Надяваше се Надая да й помогне да го разтълкува. Но първо трябваше Лайън да ги остави сами.

— Нищо важно? — повтори той, без да изглежда докрай убеден.

— Да. Понякога не си спомням добре какво съм видяла. Като сега например. Помня само лепкавата мъгла и тъмни сенки.

Лайън огледа внимателно лицето й, а после кимна, очевидно задоволен.

— Ще те оставя с Надая. И бездруго не вярвам в такива неща.

Ариана изчака съпругът й да напусне стаята. Изпита облекчение, че той не изглежда твърде смутен от странната й дарба.

— Какво ви изплаши толкова, лейди Ариана? — попита я отново Надая, след като останаха сами. — Какво видяхте?

Ариана стана рязко от леглото и закрачи припряно из стаята.

— Самото видение беше плашещо, но още по-страшно ми се струва онова, което би могло да означава. Господи, Надая, нещо сякаш се опитва да ми каже, че животът на Лайън е в моите ръце. Как е възможно това? Нима трябва аз да бъде неговият палач? Вярно е, че не го искам за съпруг и господ ми е свидетел, че мразя всички нормани, но не искам аз да съм този, който да решава дали той да живее или да умре.

Ариана побърза да разкаже на Надая всичко, което си спомняше от странното си видение.

Дълго време вещицата мълча.

— Получила сте знак от самия Господ, милейди. Казвате, че не сте могла да решите дали да пожалите живота на лорд Лайън или не. Може би това е знак, че нещо много силно и непреодолимо ви свързва с Лайън Нормански. А може би идва да ви предупреди, че ви чака опасност, ако го оставите да завоюва сърцето ви.

— Но аз ненавиждам този мъж! — извика разпалено Ариана. — Става ли дума за Лайън, сърцето ми е в безопасност.