Кони Мейсън - Лъвът

— Знам много неща, Ариана. Виждам много неща. Все още ли имате видения?

Ариана погледна сепнато към отворената врата, преди да й отговори. Не биваше да позволява някой да узнае.

— Да, въпреки че в манастира ми се случваше рядко.

— И какво смятате да правите? Лорд Лайън ще убие и двама ви с Едрик, ако узнае за тайните ви срещи в манастира.

— И аз така смятах, но той вече знае, а ето че още съм жива. Знам че е странно, Надая, но понякога Лайън се държи почти нежно с мен. А друг път ме кара да се боя до смърт от него. Той е толкова грамаден, толкова мъжествен… истински норман! Но има страховит нрав. Боя се, че ще убие лорд Едрик. Моля те, Надая, иди долу и се опитвай да подслушаш какво си говорят. А когато Едрик си тръгне, настигни го и му кажи, че искам да говоря с него насаме. Боя се за живота му.

Надая присви замислено очи.

— Има ли нещо, което пропускате да ми кажете, Ариана? Наистина ли лорд Лайън ще намери девица, когато ви отведе в леглото?

Ариана пламна.

— Разбира се. Не съм сторила нищо, от което да се срамувам.

— И слава богу — кимна вещицата. — Защото, ако беше иначе, не бих искала да съм на мястото ви, когато съпругът ви узнае. Предупреждавам ви, милейди, хората разправят, че никой не можел да води лорд Лайън за носа.

След тези думи Надая напусна стаята също толкова безшумно, колкото беше влязла.

Ариана се просна на леглото и затвори очи. Един дълъг ден беше вече към своя край и тя се чувстваше изморена. А също и гладна. Хрумна й, че би могла да слезе и да потърси нещо за ядене, но реши, че засега ще е по-добре да не се изправя лице в лице с разярения си съпруг. Скоро се унесе в сън.

Лайън връхлетя в салона, разтърсван от гняв. Не само че Ариана го беше отблъснала, но и лорд Едрик беше още там и бърбореше оживено с хората си, сякаш е най-естественото нещо на света да се възползва до насита от гостоприемството на дома му. Той пристъпи заплашително към саксонския благородник. За миг му мина през ума да го убие още сега. Трябваше обаче да се преструва на благоразположен, заради добруването на Уилям. Не можеше да се отрече, че откакто бе дал дума за вярност към Завоевателя, Едрик се държеше безупречно. Лайън обаче нямаше кой знае какво доверие в този човек, въпреки че засега той съвестно бранеше граничните земи на кралството от нашественици.

— Надявам се вие и хората ви да останете за през нощта — каза Лайън без всякакъв ентусиазъм. — Салонът е просторен и имаме достатъчно сламеници.

— Не, благодаря — отвърна Едрик и стана да си върви. В момента не можеше да направи нищо повече за Ариана. Беше дошъл да се увери с очите си, че тя не е пострадала, след като игуменката ги изненада при задната порта. Уви, беше избрал неподходящ момент и сега горчиво съжаляваше, задето бе причинил проблеми на Ариана. — Време е да се връщам в имението си. Моля ви, предайте на лейди Ариана, че скоро ще намина пак да видя как се чувства.

— Няма нужда да се притеснявате за състоянието на съпругата ми. Да не би да намеквате, че бих могъл да я нараня? — запита Лайън през зъби. Несъмнено щеше да убие това нищожество, ако се опиташе да го предизвика.

— Не намеквам каквото и да било, лорд Лайън. Просто двамата с лейди Ариана се познаваме от деца и дълго време бяхме сгодени. Сега, когато баща й вече не е между живите, се чувствам отговорен за нея.

— Е, аз ви освобождавам от тази отговорност — отвърна злъчно Лайън. — Какво ще правя с жена си, си е моя работа. Но все пак мога да ви уверя, че няма защо да се боите за нея, докато е смирена и покорна, както се полага на една жена.

Едрик остро се изсмя.

— Явно не познавате добре лейди Ариана, лорд Лайън, щом смятате, че тя ще е смирена и покорна. — Мрачното изражение на Лайън безмълвно потвърждаваше думите му. — Макар че, доколкото виждам, вече я познавате в известна степен. В такъв случай, милорд, ще ви пожелая лека нощ. — Едрик се поклони леко и се отправи към вратата, а хората му го последваха по петите му.

Едрик тъкмо се бе метнал на коня си, когато от сенките изплува неуловим силует и решително хвана поводите на животното.

— Милорд, това съм аз, Надая. Нося ви послание от лейди Ариана.

Едрик се огледа крадешком, видя че вратата на салона е затворена и прекрачи в укритието на дърветата.

— Какво има, Надая? Какво иска от мен Ариана?

— Иска да говори с вас насаме, лорд Едрик, но се бои от лорд Лайън.

— Кажи на господарката си, че ще уредя нещо. Сега обаче трябва да вървя, преди да съм възбудил нечии подозрения. Налага се още известно време да се преструвам, че съм лоялен слуга на крал Уилям. — Едрик остави Надая зад гърба си и препусна към подвижния мост и Блекхийт.