Кони Мейсън - Лъвът

Господи, толкова беше красива, когато се разгневеше, мислеше си Лайън, докато гледаше безмълвно Ариана. Той почувства странна тръпка в слабините си. Страните на лицето й бяха така румени и нежни, очите й блестяха като безценни изумруди, а гърдите й се повдигаха и отпускаха учестено.

— Ти беше само едно дете, когато се оженихме. Какво очакваше да правя с теб? — отвърна Лайън с хладнокръвие, което изненада дори самия него. — От първата ни среща разбрах, че не си кротко и послушно момиченце. Надявах се добрите монахини да те научат на смирение и покорство, и на всички добродетели, които очевидно ти липсваха.

Твърдо решена да не отстъпва, Ариана вирна брадичка и изправи рамене, макар че й се искаше да се обърне и да побегне.

— Никога няма да сведа глава пред един нормански нашественик. Казвам самата истина. Едрик идваше да ме посещава, защото беше загрижен за мен. Осведомяваше ме за всички събития в страната. — Тя го изгледа язвително. — Добрите монахини не считаха за нужно да ме забавляват с истории за подвизите на съпруга ми.

— Преди време Едрик беше твой годеник. Все още ли го желаеш? Би било безсмислено, защото никога няма да те освободя. Ти си моя съпруга, Ариана, и предпочитам да се държа, сякаш си невинна, докато не реша противното.

Ненадейно той протегна ръце и рязко я придърпа към себе си.

— Треперите, милейди. Права сте да се боите от мен.

Ариана не можеше да спре конвулсивните тръпки, които разтърсваха тялото й. Но те сякаш не бяха предизвикани точно от страх. Бяха от близостта на Лайън, от мъжествения му аромат, от натрапчивата сила и мощ която струеше от тялото му. Ариана внезапно осъзна всичко това и се почувства запленена от съпруга си.

И същевременно се побоя от него.

Беше едновременно пленена и отблъсната от Лайън Нормански.

— Мислете каквото си искате, милорд, но това е самата истина — пророни Ариана и се изгуби в предизвикателните дълбини на очите му. Никога никой мъж не я беше гледал така. Ариана видя в горещите дълбини на очите му собственото си отражение и сърцето й се преобърна.

Лайън почувства, че железният самоконтрол му се изплъзва. Ариана беше толкова близо до него, че сладкия й аромат, мекотата на кожата й и дори неуместното й упорство — всичко това неудържимо го привличаше и го подканяше да премине границата. Желаеше я! За бога! Желаеше непокорната си, буйна съпруга, и желанието му да я притежава отиваше отвъд рамките на всякаква логика. Искаше я повече, отколкото някога бе пожелавал Забрина, а доскорошната му любовница определено знаеше как да достави удоволствие на един мъж.

Ръцете му се плъзнаха в косите й и повдигнаха лицето й. Сребристи кичури светли коси погалиха пръстите му, докато снишаваше глава и покриваше устните й със своите. Устните му се движеха жадно по нейните, милваха ги, вкусваха ги, а тялото му пулсираше от желание. В един миг страстта надделя и езикът му се плъзна търсещо в устата й. Ариана простена, щом ръцете му потърсиха гърдите й. Когато Лайън най-после се отдръпна, дишането му беше също толкова тежко и учестено, колкото и нейното.

— Това беше само прелюдия към онова, което те очаква като моя съпруга. В теб има много страст, Ариана, и това ми харесва.

— За съжаление вие не ми харесвате, милорд — отвърна хладно тя. — Имате маниерите и финеса на див глиган.

Лайън онемя от гняв. И докато дишането му бавно се възстановяваше, той отчаяно се опитваше да си възвърне изплъзващите му се късчета самоконтрол.

— Див глиган ли ме нарече? Ако беше мъж, щеше да си платиш за тази обида.

— Ако бях мъж, милорд, сега нямаше да съм в такава ситуация — отвърна хапливо Ариана.

Внезапно гневът му започна да избледнява. Когато погледът му срещна изумителните й зелени очи, в които се четеше и смелост, и безкрайна уязвимост, Лайън бе връхлетян като светкавица от разтърсващата мисъл, че отчаяно желае тази жена. Да, желаеше тялото й, несъмнено, но искаше също да покори сърцето и духа й. Той тръсна глава, за да разсее смущаващите мисли. Ако си позволеше да се поддаде на чувствата си, рискуваше да си навлече неприятности, с каквито никога не се беше сблъсквал.

— Нима не разбирате, че ви очаква живот, за който мнозина биха ви завидели, милейди? — каза той с привидно спокойствие. — Вие сте с благородно потекло. Съпругът ви е влиятелен човек в двора на крал Уилям, а земите ни процъфтяват. За щастие, аз съм достатъчно силен, за да защитя владенията ни от набезите на шотландците и на лишените от правата си саксонски благородници.