Кони Мейсън - Лъвът

Ариана гледаше смаяно лицето му. В него имаше нещо първично и диво, което я заинтригува. Излъчваше увереност и арогантност, но и някакво сдържано достойнство, колкото и да не й се искаше да го признае.

— Бях с благородно потекло, преди норманските завоеватели да убият баща ми и братята ми — отвърна хладно тя. — А вие искате съпруга не повече, отколкото на мен ми трябва съпруг.

— И все пак, ние сме съпруг и съпруга и е крайно време и двамата да го приемем. Трябва само да ми родиш наследник и да ми се закълнеш във вярност, и никога няма да се отнеса лошо с теб или да ти дам повод да се оплакваш.

— Да се закълна във вярност на една норманска свиня? Никога! — изрече Ариана с такова ожесточение, че Лайън неволно потрепна от ледените нотки в гласа й, сякаш езикът й бе острие, което се забиваше в плътта му.

Сините му очи се вторачиха пронизващо в нея. И преди беше успявала да го вбеси, но то беше нищо в сравнение с онова, което изпитваше сега. Ръцете му се стрелнаха към нея, повдигнаха я и с лекота я запратиха върху леглото. Ариана се олюля и в миг се озова върху меката повърхност, сепната от мисълта, че този път е стигнала твърде далече. Дали някога щеше да се научи да държи езика си зад зъбите? Когато най-после се осмели да вдигне очи към Лайън, той я гледаше вторачено.

— Ще ми се закълнете във вярност, милейди, и още как! — каза той в момента, в който леглото спря да стене под внезапния натиск на тежестта й.

— Не!

Очите му сякаш проникваха в нейните. Лайън бавно сведе глава към нея, а Ариана притвори очи. После устните му докоснаха нейните. Тя се опита да отметне глава, но силата му беше обезоръжаваща. Устните му я поглъщаха, а езикът му се стрелна в устата й като мощно острие. Някъде от дълбините на гърдите й се изтръгна задавен протест. Езикът му продължаваше да превзема безмилостно устата й, нахлуваше все по-навътре и по-навътре. Потна и сгорещена от неподозирани емоции, Ариана мислено се молеше странният огън в корема й да утихне.

Почувства ръката му да се плъзга по гърдите й, а пръстите му подразниха умело зърната, преди да се спуснат по надолу — по талията, ханша и бедрата. Грамадните му длани милваха, притискаха и сладостно изтезаваха плътта й, а устните му не се откъсваха от нейните. Твърдите устни и стегнатото му от напрежение тяло не обещаваха милост, а гневът все още разяждаше гърдите му.

— Нима ще ме насилите, милорд? — извика панически Ариана, щом почувства горещите му длани върху голата плът под туниката си.

Лайън вдигна рязко глава.

— Да те насиля? — Думата остави неприятен вкус в устата му. В гнева си почти беше забравил твърдото си решение да не докосва тази жена, преди да е дошъл месечния й цикъл. — Грешите, милейди. Един ден ще бъдете моя, и то не насила.

Той се изправи неохотно и я придърпа на колене пред себе си.

— Закълнете ми се, милейди, закълнете ми се във вечна вярност, на колене. Аз съм вашият господар. Дължите ми лоялност.

Ариана напълно съзнаваше, че вероятно ще изпати от упорството си, но просто не можеше да се закълне във вярност пред човек, който бе нахлул в страната й със завоевателите, бе отнел живота на братята и баща й и накрая й бе отнел земите. Тя стисна устни, без да пророни и звук. Уплашена от собствената си дързост, Ариана затвори очи и зачака мощната му десница да се стовари върху й. Лайън имаше пълното право да я набие. Повечето мъже биха го сторили, без дори да се замислят. Напрегнатите секунди преминаха в минути, но нищо не се случи. Ариана отвори колебливо очи и плахо обходи с поглед стаята. Вътре нямаше никой, освен нея самата. Замаяна от облекчение, тя изчака няколко минути, преди да се изправи несигурно и уморено да приседне на леглото.

— Внимавайте, милейди, внимавайте с Лайън Нормански. Нима не научихте нищо за тези пет години?

— Надая! — възкликна Ариана. — Ти пък откъде изникна?

— Отдолу, разбира се. Вратата беше отворена. Срещнах лорд Лайън на стълбите. Изглеждаше готов да убива. Какво толкова му сторихте?

Ариана почувства, че лицето й пламва, и отмести смутено очи.

— Отказах да му се закълна във вярност.

Надая пристъпи към нея и се вторачи изпитателно в лицето й.

— Не виждам синини или белези. Той не ви ли нарани?

— Дори не ме докосна, Надая. Очаквах да ме набие, но… — Думите й заглъхнаха.

— Той знае ли за лорд Едрик?

Ариана ахна от изненада.

— Откъде, за бога… Не, никой не знае за Едрик. Как изобщо е възможно…

Надая изглеждаше отнесена и загадъчна.