Кони Мейсън - Лъвът

Лайън пи до късно през нощта със своите хора. Обръщаше халба след халба, но нищо не беше в състояние да изтрие от съзнанието му образа на хубавата му съпруга, изумрудено зелените й очи и изкусителните и устни, подпухнали от целувките му. Известно време обмисляше дали да не вземе някоя от слугините, за да утоли огъня в тялото си, но никоя от тях не можеше да се сравнява с Ариана и никоя не можеше да утоли глада му така, както тя би могла. Опита си да си спомни пищното тяло на Забрина и страстните й милувки, но дори този спомен не успя да откъсне мислите му от мъничкото, женствено телце, което го чакаше горе, в семейната им спалня.

А когато всички придърпаха грубите си сламеници и се отпуснаха край огъня, Лайън се изправи залитайки на крака и се запъти към осветеното от факли стълбище. Една единствена свещ мъждукаше в притихналата спалня. Ариана спеше, а мъничката й фигурка едва се различаваше под тежкото одеяло. Тя не се събуди, докато Лайън събуваше обувките, панталоните и туниката си и мълчешком се отпускаше върху завивките, облечен само в широката си риза. От устните й се откъсна само мека въздишка, щом я придърпа в извивките на силното си тяло.

Свикнала със строгия режим в манастира, Ариана се събуди призори. Беше й уютно и топло, много по-топло, отколкото в „Сейнт Клер“, където се събуждаше в студената килия, завита с овехтялото одеяло. Тя затвори отново очи и се зарови по-дълбоко в топлия пашкул. В следващия миг обаче усети твърдата човешка плът, опряна в гърба си, и напълно се разбуди. Скована, Ариана се отдръпна мълчешком. Когато обаче направи опит да се изправи, почувства тежката ръка на Лайън, обгърнала талията й. Едва сдържайки дъха си, Ариана отмести внимателно ръката му и безшумно се измъкна от леглото. Вече стъпила на пода, тя погледна отново съпруга си и сърцето й се сви от някакъв странен, необясним копнеж.

Устата му беше леко разтворена и леко похъркваше. Беше само по риза, а голите му крака бяха проснати върху одеялото. Широката дреха се беше повдигнала и разкриваше част от бедрата и ханша му. Ариана извърна очи. Никога преди не беше смятала някой мъж за красив, но това беше единствената дума, която й хрумваше, докато гледаше силното мъжествено тяло на Лайън. Дори насън той излъчваше сила и власт. Ариана се почувства засрамена от неприличните си мисли. Едрик беше истински саксонец и несъмнено беше не по-малко привлекателен и силен от Лайън, но тя не трепереше в негово присъствие и не се притискаше като обезумяла към тялото му.

Лайън я наблюдаваше през притворени клепачи, но не даде знак, че е буден. Какво ли си мислеше Ариана? Дали одобряваше фигурата му? Или намираше Едрик за по-привлекателен?

— Ако продължиш да ме гледаш така, не отговарям за действията си.

Ариана се сепна.

— Аз… Мислех, че спите.

— Спях, докато не почувствах погледа ти върху себе си.

Ариана рязко се извърна, засрамена, че я е хванал да го зяпа.

— Трябва да ида в кухнята. Сега съм господарка на дома и трябва да се погрижа за домакинството. Ще отида първо да се изкъпя.

Грамадната вана, инсталирана в отделно помещение до кухнята, бе един от луксовете, които баща й предвидливо бе осигурил.

— Една истинска съпруга има и по-неотложни задължения — напомни й меко Лайън, докато се надигаше лениво от леглото и изтръскваше полепналите паяжини от косата си. — Все едно, скоро ще ги узнаеш. Ела, ще се изкъпем заедно. — Той намъкна набързо туниката си, хвана я за ръка и я изведе от спалнята. Внезапно смутена, Ариана се опита да се отскубне от ръката му, но скоро бе победена от желязната му хватка.

Крепостните селяни вече шетаха в дървената постройка зад главната кула, която използваха за кухня, когато Лайън и Ариана минаха покрай тях и влязоха в банята. В самото помещение беше изкопан кладенец, за да има прясна вода по всяко време, а огънят в грамадната камина поддържаше стаята топла. Още призори слугите бяха сварили гореща вода, която сега очакваше господарите на имението. Лайън веднага се залови за работа. Мускулестите му ръце с лекота изливаха последователно студени и горещи кофи във ваната. Когато най-после прецени, че температурата на водата го задоволява, той се обърна с усмивка към Ариана.

— След вас, милейди.

Ариана замръзна. Нима наистина смяташе да се изкъпе с нея?

— Хайде, милейди, няма от какво да се свените.

С бавни, отмерени движения, Лайън съблече туниката си, а после и ризата. Преди да се извърне и да побегне, Ариана успя да зърне за миг широкия му гръб, изваян от стегнати мускули. Смехът му я последва в коридора.