Кони Мейсън - Лъвът

Стъписана, Ариана не можа да устои на яростната атака на езика му, който нетърпеливо покоряваше сладките дълбини на устата й. Никога не беше подозирала, че устните на един мъж са в състояние да събудят такива нечестиви чувства у някоя жена. А когато почувства ръцете му да обгръщат гърдите й, главата й се олюля.

Лайън изучаваше сладостните дълбини на устата й, когато почувства, че безочливите набези на езика му я шокират. Една част от него тайничко ликуваше, защото съпругата му засега с нищо не беше показала, че е веща в целувките. И все пак зрънцето на съмнението продължаваше да го гризе. Докато ръцете му се опиваха от тежестта на заоблената й гръд, Лайън осъзна, че откликва почти безпаметно на тази жена, която беше негова съпруга — жена, която виждаше у него единствено врага.

Тази жена, която вероятно носеше детето на другиго.

Възможно ли беше друг мъж да е спечелил любовта й? При тази мисъл го връхлетя заслепяващ гняв. Лайън отблъсна Ариана, а лицето му беше плашещо изкривено и потъмняло от ярост.

— Оседлайте коня си, милейди. Трябва да стигнем Крагмер преди залез слънце. — Той рязко се изправи и се отдалечи.

Ариана остана да зяпа вторачено след него. Този мъж беше врагът, беше нормански касапин, също като своя крал. Как тогава бе възможно само с един допир да я накара да се чувства така, да я накара да върши онези срамни неща? Не бяха ли те проява на безчестие у една жена? И къде оставаха непорочността, покорството и скромността, на които я учеха сдържаните монахини, обречени да прекарат живота си в уединение? Нима техните уроци бяха безсмислени идеали, с които никоя жена не би могла да живее?

Отнякъде се появи сър Белтан и й помогна да оседлае кобилата си. Ариана вдигна очи и видя Терса, възседнала вече жребеца на Белтан, вторачена в привлекателния рицар с едва прикрито обожание.

— Аз ще ви придружавам по останалия път до Крагмер, милейди — каза й почтително Белтан. — Лорд Лайън ще язди начело.

Ариана кимна отсечено. Без значение колко любезен и почтителен можеше да е този мъж, той си оставаше омразен норман. Не искаше да има нищо общо с който и да било от тях.

Лайън заби токовете на ботушите си в хълбоците на коня и препусна с всички сили, сякаш искаше да избяга от демоните, които терзаеха тялото и ума му. Пет години почти не беше мислил за Ариана. Ако трябваше да бъде честен пред себе си, беше свикнал да се сеща по-често за коня си, отколкото за младата си съпруга. А когато все пак си спомнеше за нея, пред очите му изникваше само образът на жилавата саксонка, която приличаше на непослушно дете и безочливо бе изпробвала самоконтрола му. Дори и в най-смелите си фантазии не си беше представял съблазнителна хубавица с блестящи сребърни коси, напъпили розови устни и изкусително заоблено тяло. Петте години бяха сторили истинско чудо. Уви, едно нещо не се беше променило — дълбоко вкоренената й ненавист към норманите.

Лайън спря пред подвижния мост и обходи с поглед околността, изпълнен със задоволство при вида на новите си владения. Е, не съвсем нови, защото беше господар на Крагмер вече от пет години, но през цялото това време службата му към Уилям го бе държала далече от земите му. Много неща се бяха променили за това време. По територията на цялото кралство, на стратегически места, бяха издигнати грамадни крепости, непоклатими пазители на силата и властта на Уилям.

Той даде знак на хората си да останат край защитните насипи и изчака да спуснат подвижния мост. После мина покрай защитната кула на входа и навлезе във вътрешния двор на крепостта. Веднага забеляза чуждите коне и рязко дръпна поводите на жребеца си. Не познаваше нито цветните конски сбруи, нито пък непознатите мъже, които се шляеха из двора. Веднага щом към него се втурна един от крепостните селяни, за да вземе юздите от ръцете му, Лайън остро рече:

— Виждам, че имаме посетители.

— Да, милорд — отвърна смутено мъжът насреща му и нервно отметна перчема от челото си. — Дойде лорд Едрик от Блекхийт. Чака ви в салона.

— Едрик — повтори отчетливо Лайън. Мъжът, за когото Ариана трябваше да се омъжи, преди Уилям да отмени годежа им. Сега Едрик беше васал на лорд Лайън, но двамата почти не бяха се засичали през последните пет години. Едрик беше се заклел във вярност на Уилям и бе изпратил част от войската си, за да подкрепи армията на Завоевателя, но сам той рядко напускаше пределите на владенията си. Доколкото си спомняше, Едрик така и не се беше оженил.