Кони Мейсън - Лъвът

— Обещавам да ви служа вярно, милейди — каза Терса и се приведе леко, за да стигнат думите й до новата й господарка. — Цял живот ще съм ви благодарна за това, което сторихте за мен.

— Ще те помоля само никога да не говориш за годините, прекарани в манастира, защото не искам да си спомням нищо за това безрадостно време.

Терса нямаше нужда да й припомнят, че не бива да говори за манастира, а още по-малко за тайните послания, които бе предавала на Ариана от мъж, който със сигурност не беше съпругът й. Дори да я разкъсаха, нямаше да изтръгнат и думичка за това от устата й, макар да изпитваше известна благодарност към лорд Лайън, задето я бе спасил от отчаяната ситуация.

Спряха за малко по обед, за да хапнат от месния пирог, който купиха от пазара в селото. Ариана си избра едно местенце, далече от хората на Лайън, и удобно се настани под гъстата сянка на един дъб. Лайън обаче неочаквано се присъедини към нея, докато тя вкусваше с небивала наслада ароматното ястие, каквото не бе опитвала от пет години. Простата, безвкусна храна в манастира бе твърде различна от онова, с което бе свикнала да се храни от дете.

— Много си притихнала, Ариана — Лайън за първи път използваше малкото й име. — Да не би да се молиш за опрощение на греховете си?

Ариана срещна прямо погледа му.

— Боя се, че греховете ми са безобидни, милорд. Зад дебелите стени на манастира рядко изниква възможност да съгрешиш.

— Но ти явно си намерила начин, нали? Игуменката беше възмутена от поведението ти.

— Съжалявам, ако съм ви разочаровала, милорд. Предполагам, че има начин да убедите свещеника да анулира брака ни, преди да сме го консумирали?

Лайън се намръщи.

— Нищо подобно, Ариана. Ние сме женени и такива ще си останем. И скоро след като пристигнем в Крагмер, аз ще узная истината. Бракът ни ще бъде консумиран, не се и съмнявай в това, но не преди да дойде месечният ти цикъл. Едва тогава ще знам със сигурност, че не носиш в утробата си копеле.

По шията на Ариана плъзна гъста руменина. Безочливото поведение на Лайън я шокираше. Двамата може и да бяха съпруг и съпруга, но тя едва познаваше този мъж. А и през последните пет години бе отвикнала да общува с мъже.

— Вече не съм дете, милорд, което може лесно да бъде контролирано или сплашено. Жалко само, че не ми вярвате достатъчно.

— Много жалко, Ариана — повтори замислено Лайън, а после ненадейно грабна ръката й и я придърпа към себе си. — Много жалко за теб, ако науча, че си ме предала.

Тя се вторачи в сините му очи и видя собственото си отражение. Беше толкова близо до него, че чувстваше дъха му по страните си и ясно виждаше едва наболите косъмчета по наскоро обръснатото му лице. Металните брънки на ризницата му се притискаха в гърдите й и я караха да се пита докъде ли се простира силата на мъжа под доспехите. Дъхът й заседна на гърлото. Този мъж, този нормански враг, имаше правото да използва тялото й, както сметне за добре. Нямаше представа дали ще бъде нежен или брутален, но последното й се струваше по-достоверно. А тя нямаше към кого да се обърне за помощ, освен към собствената си изобретателност. И може би към Едрик. Слава богу, че имаше Едрик.

Лайън сякаш се изгуби в необятните дълбини на зелените й очи, омаян от смелостта и непокорството, които откриваше в тях. Чувстваше се като хипнотизиран и развълнуван като никога преди. Тази жена му се противопоставяше с цялата си воля — противопоставяше му се и го предизвикваше, но той щеше да я опитоми. Първо щеше да покори духа й, а после и тялото й. Щеше да я накара да го желае, да се нуждае от него. Слабините му се свиваха конвулсивно само при мисълта за това. Може би трябваше да вземе Забрина със себе си за известно време, за да утолява огъня в тялото му — поне докато не узнаеше със сигурност, че вироглавата му булка не носи копеле в утробата си.

По дяволите да върви проклетата игуменка, помисли си кисело Лайън. Тя дори нямаше представа какви дяволи е вкарала в главата му, като му наговори такива неща за Ариана. Но той скоро щеше да узнае истината — цялата истина. Той я придърпа към себе си, вперил поглед в пищните й устни и разкъсван от мисълта дали те вече са вкусвали страстта или той ще е първият, който ще ги докосне. Изкушението беше непреодолимо. Лайън повдигна внимателно брадичката й и поднесе устните й към своите. Едва чут стон се изтръгна от гърдите й, щом почувства топлината на устните на Лайън, притиснати към нейните, изпърво нежно и проучващо, преди езикът му жадно да се плъзне по меките грапавинки и повелително да раздалечи устните й, за да нахлуе в сърцевината на устата й.