Кони Мейсън - Лъвът

— Свободен селянин ли си или крепостник? И какво става тук?

— Свободен съм, милорд. Викат ми Болдър. Дъщеря ми е обещана на Дорал, коминочистача. Трябва му жена и майка на децата му. — Болдър реши, че ще е по-благоразумно да не споменава, че дъщеря му е била позорно изхвърлена от манастира, задето е нарушила правилата. Грехът на Терса нямаше да се отрази добре на името му, а можеше дори да изгуби бъдещия си зет, ако Дорал научеше за безсрамното й поведение. — Терса не иска да се омъжи за Дорал, но скоро ще склони. — При тези думи той стисна яростно юмруци, намеквайки какъв метод ще използва, за да убеди дъщеря си да промени решението си.

Макар Лайън да вярваше в нуждата от покорство у жените, не можеше да се каже, че е привърженик на безмилостния побой. Онова, което бе казал на Ариана преди минути, бе по-скоро предупреждение, отколкото заплаха. Познаваше по-сигурни начини да държи съпругата си под контрол, вместо да я бие като куче.

— Милорд — намеси се Ариана, — искам Терса да ми стане прислужница. Не можем ли да я вземем в Крагмер? — Попита го толкова мило, че Лайън мигом се почувства заслепен от сладката й усмивка и съблазнителния глас. Дали изобщо познаваше тази изкусителка? Той тръсна глава и се върна в реалността.

— Имаме достатъчно прислуга в Крагмер.

— Но аз искам Терса. — Вярната служба на Терса през тези пет години в манастира заслужаваше награда. Ариана не можеше да понесе мисълта, че ще омъжат младото момиче за безмилостен грубиян, който всяка вечер ще изкарва гнева си върху нея. Баща й вече я бе наранил достатъчно.

— Какво ще кажеш, човече? — обърна се Лайън към Болдър, чийто глуповат поглед се стрелкаше невярващо от Ариана към съпруга й и обратно.

— Искате дъщеря ми да ви стане слугиня? — Божичко, кой ли човек, бил той норман или саксонец, не беше чувал за лорд Лайън и сърцатите му подвизи? Би било чест, помисли си Болдър, дъщеря му да се нареди в грамадното домакинство на такъв влиятелен господар. И все пак, и той можеше да измъкне нещичко, ако позволеше на дъщеря си да замине.

— Точно така — отвърна Лайън. — Съпругата ми желае дъщеря ти да й служи, а за мен е удоволствие да изпълнявам желанията й.

Болдър облиза алчно подпухналите си устни при мисълта какво би могло да означава подобно предложение, изразено в монети. Все нещо щеше да изкопчи от такъв заможен господар.

— Не бих искал да се разделям с най-голямата си дъщеря, милорд — изхленчи Болдър. — Тя ми е много нужна. Майка й много зависи от нейната помощ.

В този момент Лайън не чувстваше нищо друго, освен презрение към Болдър. Той ясно разбираше за какво намеква стария негодник и реши да сложи край на това веднъж завинаги.

— Колко искаш за дъщеря си, Болдър? Ще я купя за жена си.

Болдър премигна объркано.

— За бога, милорд, не исках да кажа…

— Много добре знам какво искаше да кажеш. — Лайън бръкна в кожената кесийка, която висеше на кръста му, извади една сребърна монета и я хвърли към Болдър. Той сръчно я улови, разглежда я известно време, а после кимна и рече:

— Достатъчно е. — С тези думи той се врътна на пета и се отдалечи, без да каже и дума на дъщеря си — нито съвет, нито сбогуване, нищо. Явно вече кроеше планове как да изхарчи неочакваното имане.

През цялото време Лайън почти не беше поглеждал Ариана. Беше озадачен и леко смутен от това, че така лесно се беше поддал на прищявката на съпругата си. И понеже не беше свикнал да е особено снизходителен към жените, сега нямаше представа защо бе откликнал на каприза й с такава готовност. Може би бе изпитал съчувствие към злощастната съдба на самата Терса, но и този отговор не го удовлетворяваше, защото нямаше навика да изпитва състрадание. Той беше закоравял боец, непреклонен нормански рицар и всичко, което вършеше, го вършеше за своя господар — Уилям Завоевателя.

Изненадана от ненадейно проявената отстъпчивост от страна на съпруга й, Ариана гледаше зяпнала как Лайън нареди на Белтан, верния му лейтенант, да вземе Терса пред себе си на седлото. Приведен над момичето, Белтан сръчно я повдигна с мускулестите си ръце и я метна на коня пред себе си, а после Лайън побърза да даде знак да продължат.

— Благодаря, милорд — изрече Ариана с повече топлота, отколкото бе изпитвала към съпруга си, откакто го видя за първи път.

— Единственото нещо, с което можеш да ми се отблагодариш, е името на мъжа, с който се срещаше тайно в манастира. — Той обходи с поглед лицето й. — И трябва да знаеш, че рано или късно ще го науча, защото рядко отстъпвам. — С тези думи Лайън пришпори коня си и препусна стремглаво напред. Сър Белтан веднага приближи и остана да язди покрай нея.