Кони Мейсън - Лъвът

Тя понечи да му отговори, но той притисна устните й с ръка.

— Не, не ми казвай. Това е без значение. Ти никога няма да имаш Едрик! Но един ден, кълна се в това, ще те накарам да ме искаш. Ще ме молиш да те отведа в леглото. И само ако си помислиш да ме измамиш с друг мъж, ще те заключа в кулата да молиш опрощение за греховете си в уединение. Ти си моя съпруга. Ще те имам винаги, когато пожелая, и ти ще ме посрещаш с желание.

— Както Англия посрещна Завоевателя!

Ариана искаше да му каже още много неща, но устните му внезапно връхлетяха нейните. Целувката му беше гореща и неумолима, като огнен пламък, който топи метал. Ариана искаше да крещи, да се изтръгне от изгарящата ласка на езика му, но вместо това се изгуби в сладката му съблазън.

Лайън я преобърна и я притисна под силното си тяло на леглото. Доловила тежкия му поглед върху себе си, Ариана вдигна очи и срещна неговите. Лицето му беше потъмняло от страст. Мускулестите му бедра я обгърнаха в желязна хватка, устата му жадно превземаше нейната. Ръцете му трескаво отстраниха малкото дрехи помежду им.

— Моля ви, милорд…

— Не се безпокой, скъпа. Мислиш ли, че не знам как да доставя удоволствие на една жена?

Устните му докоснаха шията й, езикът му нежно притисна пулсиращата плът на ключицата й и се спусна към долчинката между гърдите й. Ариана потръпна, поразена от топлия му дъх върху гърдите си. Той подухна лекичко зърното й и напрегнато загледа как то се сви и се устреми към него. Докосна го изучаващо с език, а Ариана извика от смущение. Какво й правеше този мъж? От гърлото й се изтръгна задавен стон, а ръцете й неистово се вкопчиха в ленените чаршафи. Той погълна с устни зърното й, смучеше го, гризеше го и го милваше, докато Ариана не си помисли, че духът всеки миг ще напусне тялото й.

Извика накъсано името му, което иначе избягваше да споменава, а гласът се изтръгна от устните й дрезгав и приглушен.

— Лейди — простена Лайън и собственият му глас беше дълбок и дрезгав. — Вие ме водите към гибел.

— Какво правите с мен? Милост, милорд!

— Не знам що е милост, Ариана. — Твърде силно копнееше за нея, за да се остави молбите и да го разколебаят. Щеше да я накара да го желае като свой съпруг, любовник и похитител. Щеше да я прелъсти.

Той се плъзна надолу по тялото й, а ръцете му разтвориха и обездвижиха бедрата й. Щом грубият му език се плъзна по пулсиращата плът между краката й, Ариана си помисли, че ще се разпадне на хиляди късчета. Тя се гърчеше и извиваше, и отчаяно се опитваше да се изтръгне от желязната му хватка, но ръцете му бяха безмилостни. Стаята се завъртя шеметно наоколо й, щом езикът му нахлу дълбоко в нея — твърд, гладен и нетърпелив. Той се плъзгаше неумолимо навън и пак навътре, изучаваше я и я измъчваше, и уверено я водеше към друга вселена, където вече нямаше значение, че тя е саксонка, а той — норман.

Ариана се вкопчи отчаяно в чаршафите, когато едрото му тяло се отпусна собственически върху й, а устните му потърсиха нейните. Устата му ухаеше на нейната плът и кой знае защо, това я зашемети.

Лайън повдигна глава и сините му очи я пронизаха.

— Умолявам ви, милорд, не ме принуждавайте да правя това — прошепна дрезгаво Ариана.

— Мога да те принудя или да те взема доброволно, Ариана. Изборът е твой. Но със или без твоята воля, ти ще бъдеш моя.

Ариана потръпна и затвори очи. Тялото й изгаряше в сладка болка, каквато не бе познала досега. Но каквото и да беше това странно усещане, знаеше само, че Лайън й го бе причинил. Знаеше също, че иска час по-скоро да се отърси от него. Дали този мъж бе способен на нежност? Вероятно. Или на жестокост? Със сигурност. Дали можеше да я накара да го пожелае? Ариана се боеше, че е така.

— Тогава знайте, че ме вземате против волята ми — излъга тя. Беше твърде горда, за да си признае, че едно норманско чудовище може да я накара да тръпне от желание. И ако от нея се искаше да изпълни съпружеските си задължения, щеше да го накара да повярва, че е било против волята й.

Той се вгледа напрегнато в нея и внезапно се разсмя.

— Да те взема против волята ти? Не, Ариана, не мисля, че това ще ти хареса. Струва ми се, че и ти ме искаш толкова, колкото и аз теб.

И макар тя да очакваше грубост, ръцете му бяха изумително нежни, когато се плъзнаха изучаващо по тялото й, а силните му пръсти помилваха с любопитство кожата й. Ариана простена, останала без дъх, щом тези силни пръсти се плъзнаха опипом във влажната плът между краката й. Лайън не откъсваше поглед от лицето й, омагьосан от зелените й очи, които бавно потъмняваха при първия си досег със страстта. Внезапно го сполетя мисълта, че тя не го бе излъгала, и Лайън се усмихна. Наистина беше девица. Реакцията й беше толкова невинна и спонтанна, че нямаше как да е преструвка.