Кони Мейсън - Лъвът

Очите му се присвиха заплашително.

— Откъде знаеш? Нима твоите видения са ти подсказали, че си безплодна? Да не би да си вещица?

Ариана се сви от уплаха.

— Не съм вещица. Нещата, които виждам, рядко се отнасят до мен самата.

— Това поне е успокоително — отвърна сухо Лайън. Внезапно лицето му се смекчи. Очите му се плъзнаха по нея с нова жар и неочаквано я накараха да осъзнае, че стои съвсем гола пред него. — Знам, че този път не успях да ти доставя удоволствие.

— Нима се предполага, че трябва да изпитвам удоволствие?

— О, да, лейди, и така ще бъде, кълна се.

— Не и ако не го правим повече. Може би вече съм заченала. Тогава няма да се налага да ме измъчвате повече.

— А може би не си. А дори да си заченала, това не означава, че не можем да го правим просто за удоволствие.

— За вашето удоволствие — вметна кисело Ариана. — Едва ли някоя жена може да изпита удоволствие от онова, което сторихте.

В сините му очи проблеснаха весели искрици.

— Уверявам те, че грешиш. С малко усърдие един мъж може да накара всяка жена да изпита удоволствие и аз ще се погрижа за това — следващия път.

Той я накара отново да легне на леглото, стана и запали нова свещ от пламъка на старата, която вече догаряше. После намери каната с вода, наля пълна чаша, взе ризата си и се върна при нея на леглото. Ариана го наблюдаваше смутено и се опитваше да се отгатне каква е крайната му цел. Но когато Лайън потопи крайчето на ризата си във водата и й нареди да разтвори краката си, от устните й се изтръгна дрезгав протест.

— Не!

Но преди да успее да му се изплъзне, той вече притискаше мокрия плат между краката й. След миг го отдръпна и Ариана видя, че е напоен с кръв. Очите й се разшириха.

— Видяхте ли какво ми сторихте? Аз съм смъртно ранена.

— Не се бой. Това е нормално. Кървенето не е обилно и скоро ще секне. Опитах се да бъда внимателен, макар че ти настояваше да те взема насила. Следващия път няма да боли, ще видиш.

— Едва ли ще е по-добре. Сигурно просто не сте много добър в тези неща. Нали не трябва да го правим много често? — попита с надежда Ариана.

При думите й Лайън се разсмя на глас — дълбоко и от сърце.

— Досега не ми се е случвало да се оплакват. Повечето жени твърдят, че съм доста добър в леглото.

— О, сигурна съм, че вашата метреса се наслаждава на всеки миг с вас. Чух, че лейди Забрина била много красива.

Лицето на Лайън сякаш се вкамени.

— Откъде знаеш за Забрина? — Ариана прехапа устни и извърна очи. — Не, нека се досетя — пророни Лайън, внезапно проумял. — Едрик ти е казал, нали? По-добре го забрави, защото никога няма да си с него. Аз съм твой законен съпруг, бракът ни е консумиран и смятам да те любя толкова често, колкото пожелая — всяка нощ, и дори по три пъти на нощ.

Ариана го изгледа невярващо.

— За толкова глупава ли ме смятате? Това е невъзможно.

Лайън се ухили по момчешки.

— Така ли мислиш? Аз съм млад и доста потентен. Дай ми само пет минути и ще видиш дали е невъзможно. — Той сграбчи ръката й повелително и я постави върху члена си. В слабините му нахлу гореща кръв и възбудата му се усили. Сякаш по своя собствена воля, пръстите й се сключиха около члена му, сякаш искаха да почувстват силата му. От устните му се изтръгна задавен стон, а мощното му тяло се напрегна, щом ръката й несъзнателно притисна набъбналия му член. Заля го тръпка на изумително блаженство.

— Господи! — Гласът му я сепна и Ариана мигом отдръпна ръката си. Но вече нямаше връщане назад. Той я претърколи на леглото, повдигна я във въздуха и сръчно я настани върху себе си. — Искате ли да пояздите, милейди? Дадох дума и смятам да я спазя. Преди изгрев слънце вие ще бъдете задоволена.

— Или мъртва — прошепна уплашено Ариана.

Той придърпа главата й и устните й срещнаха неговите. Преплете пръсти в копринените кичури руси коси, докато езикът му изучаваше жадно устата й. Докосваше я, милваше я, а пръстите му бяха като неуловими пеперуди по тялото й. Езикът му се плъзна по гърдите й, раменете й, меката извивка на шията й, а ласките му събуждаха у нея отскоро познатите емоции.

Внезапно сърцето й се преобърна, сякаш покосено от мълния, и Ариана несъзнателно започна да отговаря на целувките му, да притиска раменете му, да прокарва пръсти през косата му. Никога преди не бе изпитвала такава непреодолима нужда да докосва, да вкусва, да изучава. У нея сякаш се събуждаха някакви заспали чувства и Ариана за миг си помисли, че сигурно е полудяла. Лорд Лайън бе покорил страната й, беше отнел земите й и я бе принудил да се омъжи за него. Мразеше този човек до дъното на душата си, но тялото й предателски отговаряше на ласките му, тръпнеше от целувките му.