Кони Мейсън - Лъвът

Ариана спря рязко, обърна се с лице към старицата и попита:

— А какво ще стане с лорд Лайън, Надая? Ще се върне ли тук да отгледа детето си?

Надая сви рамене и отвърна:

— Ако е рекъл бог, милейди.

Дните минаваха и Ариана усещаше все по-силно тежката отговорност за обширните владения, която сега падаше върху раменете й. Все още й прилошаваше всяка сутрин. Сега, когато Лайън го нямаше да се грижи за всичко в Крагмер, тя разчиташе до голяма степен на Кийн, който й помагаше с присъщата си проницателност и находчивост. Терса също беше до нея и компанията й донякъде я разтоварваше. Но девойката постоянно тъгуваше за сър Белтан, както Ариана за Лайън, и не минаваше ден без сърцата им да тръпнат от тревога за любимите мъже.

Ариана не беше забравила ужасяващото видение и всяка нощ се молеше съпругът й да се завърне жив и здрав. Нямаше търпение да му каже за детето им. Вече нямаше значение за нея дали той я обича толкова страстно, както тя него. Със сърцето си усещаше, че Лайън не е безразличен към нея, но показваше чувствата си по свой собствен начин. Той почти й го бе признал през онази последна нощ, но времето не му стигна. През кратките часове, които прекараха заедно, те сляха ненаситно телата си и се отдадоха на своите копнежи, без да мислят за нищо.

Ариана не се тревожеше за това колко време ще отсъства Лайън й дали кампанията на Уилям срещу бунтовниците ще се увенчае с победа. Единственото, което беше важно за нея, беше Лайън да се върне у дома жив и здрав. Колкото по-дълго мислеше за видението си, толкова повече се страхуваше. Ако Надая не я беше предупредила изрично да пази детето си, тя щеше да пренебрегне желанието на Лайън и да отпътува за Честър. Сигурно все някак щеше да го предпази от неизвестния убиец, който зърна във видението си, ако можеше да е до него.

Чувстваше огромна празнота в сърцето си. Дните й се струваха дълги и безрадостни. Но въпреки това Ариана се стараеше да се храни добре и да почива редовно в името на своето дете. Лайън й липсваше постоянно и се питаше дали и той изпитва същото.

Когато Лайън пристигна в Честър, времето беше хубаво. Уилям го посрещна сърдечно и това му даде сили. Кралят се държеше с Лайън значително по-приветливо, отколкото последния път в Абернети. Беше имал достатъчно време да размисли за постъпката на верния си рицар и голяма част от гнева му вече се беше изпарила. След като Лайън обясни причините, поради които се беше наложило да приеме покровителството на Малкълм, Уилям обяви, че му прощава всичко. Кралят изрази и благодарността си към Лайън затова, че му се беше притекъл на помощ.

— Ако някой се опита да ми отнеме Матилда, вероятно ще постъпя по същия начин — призна замислено Уилям. — Прощавам ви, лорд Лайън, защото се нуждая от вас, и защото не е същото когато яздя в битка, а вие не сте до мен. Тези проклети уелсци ме измориха ужасно. Така и не успях да ги отблъсна от крепостта. Страхливците напускат укреплението си през нощта, когато всички спят, и нападат моите воини без предупреждение. След това се връщат в укрепленията си, преди да успеем да реагираме. Те са ужасно хитри и коварни.

— Какви са плановете ви, Ваше величество?

— Ще обсадим цялата околност. Ще разрушим всичко на километри от тук. Къщи, ниви, църкви, цели села, ако се наложи — докато капитулират. Ако не се предадат обаче ще бъдат принудени да гледат отдалеч своите разрушени домове и опустошени земи, докъдето им стига погледа.

Лайън пребледня. Той знаеше колко безпощаден е Уилям. Беше участвал във всички битки редом със своя крал и добре помнеше страховитите метежи из цяла Англия. Завоевателя беше готов на всичко, за да подчини бунтовниците.

— Ела — подкани го Уилям. — Да отидем в палатката ми. Искам да ми разкажеш как е жена ти. Може би вече имате или очаквате дете? Матилда ме дари с четирима прекрасни синове. Очаквам не по-малко и от лейди Ариана. Сигурен съм, че тя желае да те дари с наследник, задето се грижиш така добре за нея.

— Напоследък не се грижех много добре за нея — призна сконфузено Лайън. — След като се заклех във вярност към Малкълм, не можех да понеса мисълта, че съм загубил честта си и я обвинявах за това, което направих в името на… — той направи пауза и с мъка произнесе думата, която беше на устата му, — … любовта.

— За мен е удоволствие да чуя, че изборът ми на съпруга за теб е бил сполучлив — засмя се Уилям. — Все още ли изпитваш влечение към лейди Забрина?

— Не бих казал, че думата влечение описва точно чувствата ми към лейди Забрина — отвърна ядно Лайън. — Тя е коварна жена и постоянно причинява неприятности. Учудвам се, че преди не съм го забелязвал. Все още ли смятате да я ожените за лорд Едрик?