Кони Мейсън - Лъвът

Първия човек, който Ариана видя, след като дойде в съзнание, беше Лайън. Тя се опита да му се усмихне, но не успя. Видението все още владееше съзнанието й и не й даваше мира. Трябваше да предупреди Лайън колкото се може по-скоро. Ариана се протегна и го докосна нежно по бузата. Той хвана ръката й и я притисна нежно към лицето си. Удиви се, като усети колко е студена и как силно трепери.

— Какво видя Ариана? — попита я той с приглушен глас.

Ариана въздъхна безмълвно.

— Кажи ми, Ариана, какво те изплаши толкова?

Тя не се осмеляваше да му каже, че е видяла неговата смърт. Лайън нямаше да й повярва, но въпреки това се молеше поне да я изслуша. Уилям беше помолил за неговата помощ и така Лайън беше възвърнал честта си. Дори и да знаеше, че го очаква сигурна смърт, той щеше да се присъедини към своя крал и да влезе в битката.

— Обещайте, че ще се вслушате в думите ми, милорд! — прошепна тя настоятелно. — Пазете гърба си в битката.

Лайън свъси вежди. Той усещаше, че Ариана не му доверява всичко, което е видяла.

— Винаги внимавам, Ариана. Ако смъртта ме застигне на бойното поле, поне ще умра достойно. Благодаря на Господ, че Уилям най-после осъзна, че никога не бих приел покровителството на друг владетел, ако нямам основателна причина за това. Той вече е готов да приеме обяснението и извинението ми. Вестта, която днес получих от него, ме върна към живота.

— А ще промени ли тя нашите отношения, милорд? — попита Ариана, затаила дъх в очакване на неговия отговор.

Едва сега Лайън осъзна, че не са сами и всяка дума, която си кажат, ще се разнесе отвъд стените на крепостта. Той се извърна рязко и даде знак на Надая и Терса да напуснат стаята. Терса излезе веднага, без да каже и дума. Надая обаче впи поглед в Лайън и не помръдна от мястото си.

— Какво има пък сега, жено?

— Искам да ви предупредя за нещо, милорд — отвърна Надая. — Наистина трябва да се вслушате в думите на съпругата си. Пазете гърба си в битката, макар че не вярвам това да ви помогне. Съдбата ви отдавна е отредена от тъмните сили.

— Не! — проплака Ариана и ехото й се разнесе из цялата стая. — Ти каза, че аз притежавам силата да го спася. Какво трябва да направя?

— Боже господи! Какви ги говорите вие двете? — извика Лайън.

Надая не обърна внимание на въпроса му, вторачила напрегнат поглед в уплашената до смърт Ариана. В очите й блестеше странна светлина. Тя се приближи до Ариана и прошепна в ухото й:

— Да, вие притежавате силата, милейди. Но няма да можете да му помогнете, ако не знаете как да я използвате. За съжаление, понякога дори и аз не виждам нещата толкова ясно, колкото ми се иска.

— Или ще ми обясниш всичко, стара вещице, или по-добре се махни от очите ми — заповяда грубо Лайън. Трябваше да свърши толкова неща преди да тръгне, а до изгрева не оставаше много. Страхуваше се, че няма да има достатъчно време да обясни на Ариана как се е чувствал през всичките тези дни и какво всъщност е изпитвал към нея. Копнееше да й разкрие своите искрени чувства, които беше таил дълбоко в сърцето си, докато оплакваше съдбата си и изгубената си чест.

Невъзмутима пред гнева на господаря си, Надая бавно се отправи към вратата. От старостта беше прегърбена почти до земята и всяко движение й причиняваше болка. Преди да излезе от стаята, тя се обърна и погледна изпитателно Ариана. С дрезгав глас й даде последен съвет:

— Кажете му сега, милейди. Кажете му, защото ако не го сторите сега, може би няма да имате втора възможност.

Лайън гледаше замислено към вратата, опитвайки се да проумее какво бе имала предвид старата вещица. Но Ариана знаеше. Тя много добре разбра за какво говори вещицата.

— Старицата говори толкова несвързано — промърмори Лайън ядосано. — Имаш ли представа какво искаше да каже?

— Понякога дори и аз не мога да я разбера — излъга Ариана. Тя не посмя да го погледне в очите, защото щеше да се издаде.

Ариана полежа още известно време в леглото. Когато понечи да се изправи, Лайън й подаде ръката си. Тя я пое с благодарност, защото все още се чувстваше твърде слаба. Изпита удоволствие при допира със силната му, топла ръка.

— Ти знаеш какво имаше предвид Надая — каза настойчиво Лайън. — Виждам го в очите ти. Да не би и двете да сте имали едно и също видение?

Ариана сведе очи и погледна ръцете си. Тя вече беше предупредила Лайън да се пази. Какво повече можеше да му каже? Че го очаква смърт на бойното поле? Би било твърде жестоко от нейна страна да го накара да се тревожи за нещо, което можеше и да не се случи. И понеже той все още не беше показал с каквото и да било, че чувствата му към нея са се променили, тя предпочиташе засега да не му казва за бебето. И все пак, в момента Лайън очакваше тя да му каже нещо, и то бързо. Ариана избра по-лесния път.