Кони Мейсън - Лъвът

— Напълно си прав. Онова, което видях, беше ужасяващо, но не е задължително то да се сбъдне.

Лайън стисна ръката й и я поведе към креслото. Накара я да седне, а той коленичи на пода до нея.

— Кажи ми истината, Ариана.

— Видях как загиваш от фатален удар на бойното поле — прошепна тя. — Смъртоносен удар. Видях как се сгромолясваш безжизнен на земята.

Лайън сякаш се вцепени.

— Какво още видя?

Тя тръсна глава.

— Нищо!

— И вещицата ли е видяла смъртта ми?

— Да. Но Надая е видяла и още нещо, което аз не съм — добави бързо Ариана. — Тя каза, че аз притежавам силата да те спася.

— Ти? — учуди се Лайън.

— Признавам, че звучи невероятно, но щом Надая е видяла нещо, то трябва да е истина. — Изведнъж лицето на Ариана просветна. — Сега разбирам! Ще дойда с теб в Честър! Ще пазя гърба ти по начина, по който ти пазиш Уилям. — Тя енергично се изправи на краката си. — Нека побързаме, Лайън. Нямаме никакво време за губене, ако искаме да тръгнем преди зазоряване.

Смелите думи на Ариана накараха сърцето му да трепне от вълнение, каквото не беше изпитвал седмици наред. Той не познаваше любовта преди да я срещне и изобщо не вярваше в силата на това чувство.

Ариана не беше като другите жени. Тя имаше куража да устоява на трудностите, беше упорита, страстна и любяща. Нуждаеше се от нея със същата сила, както се нуждаеше от храна и вода. Не познаваше никоя друга жена, която да е толкова смела, че да защити своя съпруг. Но макар да беше безкрайно горд от своята съпруга, Лайън не можеше да допусне тя да се жертва заради него, при положение, че отлично умееше да се пази и сам.

— Не, Ариана. Оценявам жеста ти и смятам, че е достоен за възхищение, но наистина не е необходимо. Съумявал съм да се браня от врага и без твоя помощ в продължение на много години. Ще се справя и сега. Ти няма да идваш с мен в Честър. Ще останеш тук, в Крагмер, където ще си в безопасност.

Ариана изправи гордо рамене и зелените й очи го заляха с яростна вълна.

— Как смееш да се подиграваш с добрите ми намерения! Може да не е сигурно, че виденията ми ще се сбъднат, но това не ти дава право да ги отхвърляш. Надая каза, че аз съм единствената, която може да те спаси. Не можеш да ми забраниш да го сторя. Нямаш причина!

— Имам всички причини на света, Ариана. Ти си моя съпруга. Страхувам се да не ти се случи нещо лошо. Ако е писано да загина, то нека поне да знам, че ти си на сигурно място. Всички тези страхове са напразни, защото аз нямам никакво намерение да умирам. Внезапно открих, че има прекалено много неща, заради които си заслужава да живея. Чакай ме, Ариана. Като се върна, искам да разговаряме за толкова много неща. Неща, които до сега отказвах да призная пред който и да било, освен пред себе си.

Той я хвана през кръста, придърпа я към себе си и я обви с ръцете си. Говореше искрено, уверено, с копнеж. Изражението на лицето му разкриваше колко силно се вълнува.

— Обещай ми, че няма да се опиташ да ме последваш — каза той и ръцете му я притиснаха още по-силно. — Обещай ми, че няма да направиш някаква глупост. Ти наистина притежаваш силата да ме спасиш, точно както каза Надая. Можеш да го направиш, като дадеш покой на мислите ми.

Ариана мълча толкова дълго, че Лайън се изплаши какъв ще бъде отговорът й. Тя едва сдържаше сълзите си, обидена че Лайън бе отхвърлил помощта й. Знаеше, че съпругът й си има други грижи и нелепата проява на слабост няма да го зарадва. В крайна сметка, тя с неохота даде съгласието си да не предприема нищо в негово отсъствие и отправи безмълвна молитва към бога това да не се окаже най-голямата грешка в живота й. Лайън видимо се успокои, след като изтръгна обещанието й. И в този момент Ариана реши, че е крайно време да му каже за тяхното дете. Щеше да е жестоко от нейна страна да го остави да отиде на война без да знае, че ще става баща.

— Лайън, преди да тръгнеш, искам да споделя с теб нещо важно. Мисля, че новината ще те направи щастлив.

— Ти вече ме направи щастлив — прекъсна я Лайън, стремейки се да задържи мига, в който бяха по-близки от всякога.

— И все пак смятам, че трябва да знаеш…

— Не, Ариана — отвърна той и нежно притисна устните й с пръст. — Ще ми кажеш, когато се върна. И двамата си дължим обяснение, но нека го отложим за по-късно. Хората ми очакват моите заповеди. Трябва да раздам оръжията и да наредя да съберат провизии. Уилям се нуждае от мен и аз трябва да побързам.

— Прав си, разбира се. Това може да почака. Върви при Уилям, любими. Ще очаквам с нетърпение твоето завръщане.