Кони Мейсън - Лъвът

— Лорд Едрик ми беше много полезен, докато теб те нямаше — отвърна замислено Уилям. — След като надеждата за бунт го напусна окончателно, той доказа своите възможности многократно. И все пак, още не съм му простил изцяло за заговора с Малкълм и бягството му на север с твоята съпруга. Да го оженя за Забрина е подходящо наказание за неговите престъпления срещу короната. Какво ще кажеш за това?

Лайън се изсмя отсечено.

— Съгласен съм, Ваше величество. Това е наказание, което не бих пожелал никому. Но, ако нямате нищо против, аз ще се въздържа да изказвам оценки за лорд Едрик, докато не се убедя, че е женен и не може повече да застрашава брака ми. Не е тайна за никого, че моята съпруга винаги е предпочитала своите сънародници пред норманите.

Когато след известно време Лайън се върна при своите войници, той им разясни каква е ситуацията в Честър и им разказа какво възнамерява да предприеме Уилям. Белтан изяви желание да щурмуват замъка, друг рицар предложи да прокопаят тунел под стената, трети — да построят катапулт и да обстрелват стените с камъни, докато поддадат. Всички предложения бяха добри, но все пак, окончателното решение беше на Уилям.

В крайна сметка бунтовниците отказаха да предадат крепостта, с което сами решиха съдбата си. Те наблюдаваха слисано от парапетите на замъка как армията на Уилям започна поголовни разрушения на земите им. Войските палеха, грабеха и опустошаваха всичко, което срещаха по пътя си. Видяха как народът им панически бяга от воините на Уилям и най-после осъзнаха, че Завоевателя е готов на всичко, за да потуши бунта. Не им оставаше нищо друго, освен да напуснат крепостта.

Една сутрин, малко след зазоряване, те напуснаха укреплението и се насочиха към врага. Уилям инстинктивно усещаше, че това не е измамен ход, а истинска атака. Бунтовниците имаха намерение да го отблъснат и да свалят обсадата.

Уелсците бяха избрали най-благоприятното време от денонощието за атака. По-голямата част от армията на Уилям беше разположена далеч от крепостта и изпълняваше повелята на своя крал да разрушава всичко, каквото срещне по пътя си. Само шепа бойци бяха останала с Уилям, сред които бяха Лайън и Едрик. Уелсците излязоха от укреплението си и се насочиха към бойното поле, където по нареждане на Уилям бяха разположени воините на Лайън, готови да защитават до смърт своя крал.

Бароните от земите между Англия и Уелс бяха последните, които се съпротивляваха на инвазията на Уилям по територията на цяла Англия. Когато настъпеше мигът и той ги подчинеше, нямаше да остане никой, който да вдигне оръжие срещу него. Сега Англия почти изцяло принадлежеше на Завоевателя, и той трябваше да преодолее и последната съпротива веднъж завинаги. Само тогава битката на норманите за Англия щеше да приключи.

Двата вражески отряда се срещнаха при равнинната местност, която на север граничеше с дълбока река, а на юг с необятна планинска верига. Без подкрепата на по-голямата част от войниците си, армията на Уилям бе по-малобройна от врага. Независимо от това, той поведе битка с твърдото намерение да постигне триумф. Сега, когато Лайън пазеше гърба му и Едрик се сражаваше смело на негова страна, Уилям беше твърдо решен да спечели битката.

Лайън се хвърли смело в боя с жестоко настървение. Той имаше горещото желание да се докаже още веднъж пред Уилям — така щеше да даде покой и на собствената си съвест. Сражаваше се ожесточено с врага и така утвърждаваше лоялността си към краля. Докато се биеше редом с Уилям, отблъсквайки смъртоносните вражески удари, Лайън си помисли за Ариана. Беше усетил отчаяното й желание да признае пред нея своите чувства, своята любов.

Лайън се страхуваше, че Ариана никога няма да може да го обикне истински, защото дълбоко мразеше норманите, но сега повече от всякога се чувстваше решен да промени това. Единственото, което знаеше със сигурност, беше че тя не е напълно безразлична към него, защото му го беше доказала безброй пъти. И несъмнено изпитваше страст към него. Любеха се диво, всеотдайно и без морални задръжки, и това им беше така нужно, както и въздуха, който дишаха. Това беше основата на тяхната връзка, а той сам трябваше да намери пътя към нейното сърце.

Лайън погледна към Уилям. Кралят се отбраняваше сам срещу атаките на двама плещести уелсци, чиито оръжия жестоко свистяха във въздуха, готови да му нанесат смъртоносен удар. Без да се замисля за собствената си безопасност, Лайън нанесе внезапен удар на своя противник и го повали на земята, а после без да губи време се нахвърли яростно върху другите нападатели. Лайън забеляза как към първите двама се присъединиха още двама уелсци и обградиха него и Уилям в смъртоносен капан. Лайън се промуши напред, за да отбие фатален удар, насочен към краля, и сръчно изпрати врага си в ада.