Кони Мейсън - Лъвът

Уилям нямаше време да изрази благодарността си, но Лайън знаеше, че кралят е силно впечатлен от навременната му намеса. Беше както в добрите стари времена, помисли си Лайън, когато се биеше редом със своя крал и пазеше гърба му. Той обаче си наложи да не разсъждава повече и насочи всичките си усилия към един сръчен уелсец, който ожесточено нападаше Завоевателя.

С периферното си зрение Лайън видя мъжа да се приближава към краля, размахвайки меча си диво и необуздано. Когато Лайън успя да се отърве от своя противник, вече бе твърде късно да обезоръжи или убие коварния уелсец, който посегна да забие оръжието си в незащитената част от тялото на Уилям. В желанието си да го спаси, без да мисли за себе си, Лайън се хвърли срещу Уилям и пое удара, предназначен за краля. Широкото острие на меча попадна под ръката на Лайън, където доспехите бяха най-слаби. Вражеският удар проби ризницата и дрехите му и се заби в плътта.

Мечът проникна дълбоко в тялото му и Лайън падна на колене, обзет от крещяща, пареща болка. Уелският войн нададе кръвожаден, триумфиращ вик, изтегли меча си от тялото на Лайън и се приготви да нанесе смъртоносния си удар в напълно незащитената шия на норманския рицар.

Лайън видя как мечът лети към врата му, но не затвори очи. Беше готов да посрещне смъртта, да се сблъска без страх с мига, в който душата ще се отдели от тялото му и ще полети към великия създател. Очите му се разшириха неимоверно, съсредоточени да запечатат последния му миг живот. Усети острието на меча върху врата си, почувства горчивия привкус на смъртта и изкрещя с всички сили името на своята любима Ариана.

Той спря да усеща напрежение върху врата си. Дори не разбра, че Едрик е успял да отклони удара на уелсеца в последния момент и да го убие. Последното, което Лайън си помисли, беше че смъртта му е неминуема. С молитва на устните си, той най-сетне прие нерадостната си съдба, затвори очи и зачака Господ да го прибере.

Ариана изкрещя и се преви надве от болка. Тя веднага разбра, че раздиращата агония, в която изпадна, няма нищо общо с детето, което носеше в утробата си. От устните й се изтръгна втори писък. Всички в залата я наблюдаваха уплашено, без да знаят какво се случва с нея, объркани какво да предприемат. За щастие Терса се оказа наблизо и се спусна към Ариана, за да й помогна.

— Какво има, милейди? Какво ви боли?

— Доведи веднага Надая! Побързай, Терса, искам я тук колкото се може по-скоро.

— Ще я доведа, милейди, веднага след като стигнете стаята си.

— Аз ще отведа господарката в покоите й — каза Кийн, хвана под ръка Ариана и я поведе към спалнята й. — Ти тичай да намериш старата вещица, както ти наредиха.

Вълни от разкъсваща болка разтърсваха Ариана все по-силно и по-силно. Нямаше част от тялото й, която да не я боли. Кийн забеляза, че състоянието й се влошава и не пожела да я остави сама. Той я наблюдаваше уплашено, без да знае как да й помогне. Той въздъхна с облекчение, когато влязоха Терса и Надая. Вещицата му даде знак да напусне стаята и той се подчини покорно. Никой не искаше да спори със старата Надая.

— Какво има, милейди? — попита загрижено вещицата. — Да не би нещо с детето?

— Не — едва прошепна Ариана от болка. — Лайън е. Нещо лошо става с него. Нима не усещаш? Не си ли имала скоро видения? Лайън Нормански е мъртъв. Господи, няма да мога да го понеса.

Терса извика и се отпусна на най-близкия стол, а Надая погледна замислено Ариана и се намръщи.

— Сигурна ли сте, милейди?

— Усетих съвсем точно момента, в който Лайън беше повален — промълви тя и присви очите си от разтърсващата болка. — Как е възможно да не го усещаш?

— Вие сте единствената, която може да го усети, милейди, единствената, която го обича толкова силно, че да усети смъртта му. Ала не ми се вярва Лайън да е мъртъв.

— О, господи, така ми се иска да ти вярвам, Надая. Но болката е прекалено силна, за да я отхвърля. Трябва да отида в Честър и да се убедя с очите си какво става — занарежда Ариана като обезумяла. — Надявах се, че ти ще ми помогнеш. Надявах се, че поне ти знаеш какво се случва в Честър. Винаги си била в състояние да ми дадеш съвет, защото предварително знаеш какво ще се случи. Защо сега не можеш да ми кажеш какво става с Лайън?

За пръв път Надая наистина нямаше какво да каже. Тя знаеше, че Лайън ще се сблъска със смъртта в Честър и беше предупредила Ариана. Но сега не можеше да каже дали той е мъртъв или не.

— Трябва да останете в Крагмер — настоя старицата, — в името на вашето дете. Третият месец е най-опасен за бебето.