Кони Мейсън - Лъвът

— Милорд, може би ще е по-добре да отидете при нея — посъветва го Белтан и седна до него. — Какъв смисъл има да се измъчвате?

— Какво знаеш ти, Белтан — отвърна Лайън с горчивина. — Ти се човек на честта. Върви при твоето момиче. Само кажете кога ще е сватбата и ще ви уредя свещеник.

Белтан стана бавно и се отдалечи. Очевидно Лайън не беше склонен да обсъжда проблемите си. Белтан се чувстваше благодарен, че връзката му с Терса е далеч по-проста и стабилна от брака между Лайън и Ариана.

Лайън изпи още две чаши вино. След това сграбчи празната кана и я запрати на пода с гръм и трясък. После решително стана от масата и отправи нагоре по каменните стълби.

Ариана лежеше в леглото си и спеше дълбоко. Тя не чу, когато вратата на стаята й се отвори, нито последвалите стъпки и шума на падащи по земята дрехи. Не усещаше присъствието на високия едър мъж, впил замъгления си поглед в нея, нито тежестта на тялото му в леглото до себе си.

Ариана не усещаше нищо, докато ръцете му не се впиха в тялото й и устните му не докоснаха нейните. Тогава се събуди и подскочи от уплаха. Опита се да протестира, но думите й се загубиха в дълбините на неговите устни.

Той я люби с дива страст, без думи. Напусна я едва на зазоряване, когато тя заспа в прегръдките му. На следващия ден той с нищо не показа, че я бе посетил през нощта в стаята й или че я беше любил с неистово желание. Неговите тайни нощни посещения продължиха и дори зачестиха. Срещаха се като двама непознати, страстно нуждаещи се един от друг, търсещи плътски удоволствия в дебрите на нощта, неспособни да се борят със страстното желание да слеят телата си…

Всяка нощ Ариана очакваше да чуе стъпките му и когато той не се появеше, се проклинаше за глупостта си. Лайън не я искаше и единственото, което му бе нужно от нея, беше тялото й. Но когато той се появеше, тя не го отхвърляше, а напротив — приветстваше го нетърпеливо, молеше се най-после да е дошъл подходящият момент да му каже за детето му. Но моментът все не беше подходящ и тя пазеше своята тайна дълбоко в сърцето си.

В един влажен и мразовит ден, в Крагмер пристигна пратеник на краля. Конският тропот прониза тишината. Вестоносецът премина през моста и щом наближи замъка, даде знак вратите да бъдат отворени в името на краля. Лайън веднага нареди да се вдигнат портите и излезе навън да посрещне изтощения пратеник, помогна му да слезе от коня и го придържаше докато влязат в залата. Той настани вестоносеца пред запалената камина да се стопли. Услужлив слуга му подаде халба с бира, докато кралският служител подаваше на Лайън навит на руло и запечатан документ. Господарят на Крагмер се приближи по-близо до светлината, прочете съобщението два пъти и го хвърли в пламтящата камина.

Белтан наблюдаваше господаря си в очакване. Нямаше търпение да научи какво е толкова важно за краля, че да изпрати вестоносец да премине през половин Англия в това лошо време. Когато Лайън най-после вдигна глава от писмото, в очите му проблясваше издайническа влага. Белтан отклони погледа си към пламтящия огън. Когато Лайън заговори, в гласа му се долавяха нотки на гордост и достойнство, което не се беше случвало откакто Уилям го изпрати на заточение в Крагмер.

— Уилям се нуждае от мен. Бунтовниците са завладели крепостта. Доверието му в мен е възстановено и той ми прощава за всичко сторено, включително и това, че доведох Ариана в Крагмер. Завоевателя моли мен и моите рицари да се присъединим към него и да му помогнем. — По устните му се разля широка усмивка. — Отново имам доверието на крал Уилям, Белтан. Моят крал се нуждае от мен. Възвърнах своята чест и достойнство. Предупреди хората ми да бъдат готови и призови всички мъже от селото, които знаят как да боравят с оръжие. Тръгваме преди зазоряване.

Ариана беше дошла точно навреме, за да чуе думите на Лайън. Сърцето й трепна от радост, защото знаеше колко означава това за него, колко важно е доверието, което му гласува Уилям. И въпреки това, тя не спираше да мисли за това, как покровителството на Уилям ще се отрази на взаимоотношенията със съпруга й. Сега бяха любовници нощем и съвършено непознати денем. Ситуацията беше отчайваща. Знаеше, че не може да отлага още дълго да каже на Лайън за бебето, но не можеше да му го съобщи, докато единственото му чувство към нея беше плътската похот. От цялото си сърце желаеше той да я обикне така пламенно, както го обичаше тя.

Лайън се обърна и видя Ариана да стои наблизо. Той нямаше време да осмисли как прошката на Уилям ще се отрази на брака им, но не се сдържа и й се усмихна.