Кони Мейсън - Лъвът

Едва доловимо потропване на вратата прекъсна размишленията на Ариана. Съвсем сигурно, че това е Терса, тя не се обърна, а вяло махна с ръка на прислужницата си да влиза.

— Съжалявам, Терса, но не успях да разбера нищо от лорд Лайън, а още по-малко да повлияя върху решението му. Той изобщо не се интересува от моето мнение.

— Грешите, милейди.

Ариана се сепна и рязко се обърна. Изненада се да види Лайън, застанал плътно зад нея. Стоеше толкова близо до нея, че беше достатъчно да се протегне, за да го докосне.

— Лайън, аз… Помислих си, че е Терса.

— Срещнах Терса в салона, преди да се кача. Предполагам ще се зарадваш да узнаеш, че току-що й дадох благословията си да се омъжи за сър Белтан. Тя веднага се запъти да му съобщи за моето решение. Позволих си волността да й кажа, че тази вечер няма да имаш нужда от услугите й.

— Благодаря ти, че ми каза — отвърна признателно Ариана. — Сигурна съм, че ще бъдат много щастливи заедно.

Погледът му се плъзна жадно по тялото й. Очите му я поглъщаха. От светлината на пламъците туниката й изглеждаше почти прозрачна и разкриваше всяка извивка от тялото й. Можеше ясно да види гърдите й, дръзко набъбналите й зърна, примамливата вдлъбнатинка на пъпа й. Погледът му се спусна надолу, към засенченото кътче между краката й. Устата му пресъхна и Лайън с усилие преглътна стона, надигнал се в гърдите му. Усети силна болка в слабините, причинена от нарастващата възбуда.

Наблюдаваше толкова внимателно и съсредоточено, че Ариана неволно потръпна. Тя облиза устните си и напрегнатия му поглед настойчиво проследи движението на езика й. Ариана отново потръпна. Накрая почувства, че не може да понася повече напрегнатия му поглед, затова пристъпи колебливо напред и посегна към него.

— Лайън…

Гласът на Ариана го изтръгна от унеса, в който беше изпаднал. Той овладя тялото си и възвърна разума си.

— Лека нощ, милейди. Дойдох само да ви съобщя, че не беше необходимо да се застъпвате пред мен за Терса, тъй като вече бях решил да дам съгласието си за този брак.

Той се обърна бавно, неохотно, сякаш не искаше да я остави сама. Запъти се към вратата с мудни, сковани движения. Ариана сдържа дъха си, когато Лайън посегна към бравата. От устните й се изтръгна задавен стон, щом той спря и внезапно се обърна, а след миг Лайън вече беше до нея, притискаше я в прегръдките си и топлината на тялото му я изгаряше.

— Проклета да си, Ариана! — промълви той през стиснати зъби. — Ти ме омагьоса. Господ да ми е на помощ, защото аз не мога да си помогна.

Лайън я отнесе на леглото и от гърдите му се изтръгна стон — от облекчение или проклятие, трудно беше да се каже. Устните му се сляха с нейните. Изумена от неочаквания изблик на страст, Ариана се отпусна в обятията му. Тялото му се спускаше надолу по нейното, устните му поглъщаха нейните. Сега най-после притежаваше тялото й и нямаше сила, която да го откъсне от нея. Само шеметният копнеж да я притежава насочваше тялото му и управляваше ударите на сърцето му. Лайън прокара ръце по раменете й, сграбчи туниката й и я разкъса на две, разкривайки извивките на тялото й за гладните си устни и длани.

Той се отдръпна от нея само за миг, колкото да се освободи от дрехите си, преди отново да я притисне в обятията си. Ариана усещаше с всичките си сетива силата на мъжественото му тяло и жаждата, която го изгаряше. А после всякакви мисли се изпариха от съзнанието й, щом устните му се впиха в нежната, копринена кожа на гърдите й, а пръстите му потърсиха влажната плът между бедрата й. Лайън целуваше ненаситно заоблените й гърди, а езикът му безспирно танцуваше около зърната й. Лайън постепенно се спусна надолу по корема й и се спря на вдлъбнатината на пъпа й. После надигна ханша й с двете си ръце, раздалечи с нозе коленете й и впи устни в меката й плът.

Ариана потръпна от възбуда, когато усети езика му върху вътрешната страна на бедрото си, приближавайки към лъскавия триъгълник светли къдрици. Лайън милваше ритмично копринената кожа на бедрата й, докато Ариана не почувства, че не може да издържи повече. Тя вплете пръсти в тъмните му коси и намести главата му на онова място, което отчаяно копнееше за допира му. Устните му се впиха в перлените гънки на нейната женственост.

Всеки влажен допир на езика му изтръгваше дрезгав стон от устните й; всяка премерена ласка на устните му караше нозете й да потръпват, а тялото й да вибрира от чувственост. Напрегната до крайност, Ариана надигна ханша си да поднесе плътта си по-плътно за порочните му милувки. Отдаваше му се изцяло, вплела пръсти в косите му, шепнейки името му със задавен глас. Миг по-късно тя вече беше на върха, сблъсквайки се с най-наситения екстаз, който някога бе изживявала.