Кони Мейсън - Лъвът

Ариана не успя да стане от леглото дълго време, приведена над легена с мътна стомашна течност. Спазмите продължиха дълго и бяха изтощителни. Когато след половин час Терса се появи в покоите й с кана студена вода и чаша бира, Ариана се чувстваше по-слаба от малко коте.

Терса хвърли бърз поглед върху своята господарка и бързо се приближи до нея.

— За бога, милейди, какво има? Болна ли сте? Да повикам ли някой лечител?

Ариана поклати отрицателно глава и се опита да успокои момичето.

— Не се безпокой, Терса, нищо ми няма — просто леко неразположение. Вече се чувствам много по-добре.

Терса погледна господарката си колебливо.

— Сигурна ли сте, милейди? Какво мога да сторя за вас?

Ариана се насили да се усмихне.

— Не, нямам нужда от нищо. Затова пък можеш да ми разкажеш как вървят нещата между теб и сър Белтан.

По устните на Терса се разля сияйна усмивка и симпатичната прислужница се преобрази в истински привлекателна жена.

— Белтан ще поиска разрешение от лорд Лайън да се ожени за мен. Моля се господарят да няма нищо против.

— Не мисля, че има някаква причина лорд Лайън да откаже — каза Ариана, но думите й прозвучаха неубедително. Лайън беше толкова непредсказуем в последно време, че дори тя не можеше да бъде сигурна в това какъв отговор ще им даде.

— Дано да сте права, милейди, и въпреки че Белтан не е съвсем сигурен, аз мисля, че лорд Лайън ще се съгласи. Може и да реши, че Белтан е прекалено добра партия за мен. Но аз го обичам, милейди. Умолявам ви, поговорете с лорд Лайън, да не отказва на молбата на Белтан.

— Съмнявам се, че думите ми ще имат тежест пред моя съпруг — отвърна Ариана тъжно и прокара ръка по празната половина на леглото.

— Моля ви, милейди — настоя момичето. — Сигурна съм, че ще ви послуша. Белтан смята, че лорд Лайън е безумно влюбен във вас.

Ариана се сепна и погледна Терса недоверчиво. Лайън безумно влюбен в нея? Нима Белтан бе останал с такова впечатление? По-скоро й се струваше, че Лайън не може дори да понася присъствието й.

— Ще направя каквото мога — каза тя най-после, защото не искаше да разочарова девойката, която й служеше толкова предано.

— Благодаря ви, милейди. Да ви помогна ли да се облечете?

— Не, възнамерявам да остана в леглото още малко.

Терса се опита да не издаде учудването си. Ариана съвсем не беше от хората, които обичат да се излежават до късно в леглото. Имаше толкова много за вършене в замъка, че обикновено господарката й от ранни зори се залавяше неуморно за работа. Девойката излезе от стаята умислена.

Лайън стана бавно от импровизираното си легло до огнището и седна до масата. Съвсем скоро се появи прислужница с кана бира в ръка.

— Добро утро, милорд.

— Добро утро — промърмори Лайън безразлично и се зачуди какво му е доброто. Нищо не се беше променило. Всяка сутрин той се излежаваше в леглото си, колкото се може повече. Копнееше да зърне жена си и да срещне с погледа си прекрасните й зелени очи. А всяка вечер с мъка се удържаше да не нахлуе в спалнята й и да я люби до полуда. Той презираше постъпката си и се отвращаваше от себе си все повече и повече. Все по-трудно му ставаше да стои далеч от жената, която го беше пленила и беше причина той да загуби доверието на своя крал. И въпреки всичко, той страстно желаеше нейното тяло, душа и любов.

Лайън отпи глътка бира и остави каната обратно на масата. Прислужницата веднага я допълни. Скоро донесе и подноса със закуската. Той бутна настрана чинията със студено месо и сирене, без дори да погледне нея. Явно не беше преценил добре разстоянието, защото чинията се строполи с трясък на пода.

Къде ли е тя, трескаво мислеше Лайън. До това време на деня той обикновено успяваше да види Ариана, която задължително минаваше през залата, за да отиде на църква или улисана в домакинските си задължения. С периферния си поглед той долови движение по стълбите. Обърна се рязко и видя Терса да влиза. Изчака още малко и след като Ариана не се появи, той махна на Терса да се приближи.

— Какво ще желаете, милорд? — попита Терса срамежливо, развълнувана от мисълта, че може би Белтан вече е говорил с господаря си.

Лайън сложи край на мечтите й с грубия си тон:

— Къде е господарката ти?

— Все още е в леглото, милорд.

— В леглото? Да не би да е болна? — В гласа му се долавяше загриженост. Знаеше, че Ариана не е човек, който ще се излежава без причина при толкова работа наоколо.

Терса обмисли отговора си. Тя не беше сигурна дали Ариана е болна, но ако беше, съпругът й имаше право да знае. Всички в замъка бяха разбрали, че между тях нещо не е наред. Те дори спяха отделно. Ако не кажеше на лорд Лайън за неразположението на своята господарка, той можеше да й се ядоса. Тя сведе очи пред вторачения му поглед.