Кони Мейсън - Лъвът

— Това ли искате, милейди? — попита той и грубо се изсмя. — Все още мога да ви доставя удоволствие, ако това желаете.

Ариана се отдръпна ужасена.

— Не…

— Да. — Целуна я той отново, а ръцете му се плъзнаха грубо по гърдите й, притискайки зърната й с твърдите си пръсти. — Това харесва ли ти? — той започна да притиска грубо зърната й, докато Ариана не простена. Прокара езика си около ореола на едната и гърда и след това я засмука.

Пръстите му се спуснаха надолу по корема и бедрата й, достигайки до блестящите перлени гънки на нейната женственост. Ариана рязко се сгърчи и по пода се разля вода. Лайън пъхна безмилостно пръстите си в нея и тялото й се сви конвулсивно. Сините му очи горяха, докато наблюдаваше как изражението й се променя под бързите тласъци на пръстите му.

Ариана сякаш се откъсна от тялото си, чувстваше се така, сякаш наблюдаваше от разстояние как Лайън неумолимо я води към върха. Внезапно й хрумна, че той не смята да се присъедини към нея в мига на страстно удоволствие. Откъсвайки се от онова, което правеха с нея устните и ръцете му, тя се овладя и се опита да отблъсне пръстите му.

— Лайън, не искам така. Искам да те почувствам в себе си.

В очите му заблестя опасен пламък, а зъбите му се оголиха в грозна гримаса.

— Напротив, лейди, искахте точно това. — Пръстите му проникнаха още по-дълбоко в нея. Самият той беше толкова болезнено възбуден, че се побоя да не изхвърли семето си в горещата вана.

Сякаш хиляди иглички преминаха през тялото на Ариана. Гърбът й се изви, а сребристорусите й къдрици се разпиляха по ръба на ваната. Тя прошепна името му, обгърната от топли, шеметни вълни. Когато Лайън отдръпна ръцете и устните си от нея, Ариана затвори очи. Щом го погледна отново, в погледа й кипеше безумен гняв.

— Копеле!

— Винаги съм бил такъв, милейди!

Той се надигна от ваната и й обърна гръб, но не преди Ариана да види набъбналия му член. Сърцето й се сви от болка. Нима съпругът й смяташе да излее своята похот върху някоя девойка в крепостта? Или щеше да отиде в селото да търси удоволствия?

Лайън изтърпя стоически болката, причинена от ерекцията, но болката в сърцето му беше по-страшна. Ариана вече имаше основателна причина да го мрази. Той искаше да я накаже, задето го доведе дотам да се нуждае от нея толкова отчаяно, че да предаде своя крал. Може би наказанието му беше прекалено жестоко за нея, но в сравнение с неговата болка беше нищо. Да, той беше копеле във всяко едно отношение. Човек, който няма чест, не заслужава любов и не може да обича.

Лайън се обличаше припряно, когато почувства погледа на Ариана върху ръцете си и сърцето му се преобърна.

— Няма да ви притеснявам повече, милейди.

Ариана се гърчеше в агония. Той стоеше в сумрака на стаята — висок, силен и невероятно красив. Беше я наранил и унижил, но ако легнеше с друга жена, тя щеше да умре. Лайън можеше да отрича колкото поиска, но Ариана знаеше, че той не е безразличен към нея. Ако не беше така, щеше да позволи Едрик да се ожени за нея и да запази честта си. Защо ще рискува да си навлече гнева на Уилям, ако не изпитваше нищо към нея?

— А кого ще притеснявате, милорд — някоя благоразположена млада слугиня?

Той се извъртя и впери поглед в нея.

— Има ли значение за теб? Нима не съм само едно норманско копеле?

— Да, така е. И винаги съм го знаела. Може би си забравил, че дадохме обет пред свещеник да се откажем от всички останали. Смятам да те накарам да спазваш своя обет, Лайън от Крагмер.

— И какво? — отвърна Лайън с непроницаемо изражение. — Искаш от мен да живея като монах? — Ако трябваше да бъде откровен, той изобщо не можеше и да погледне друга. Но щеше да е пълен глупак, ако й признаеше чувствата си, особено сега, когато помежду им стоеше неговата гордост.

— Не е необходимо да живееш като монах — отвърна Ариана и го изгледа продължително изпод спуснатите си ресници. — Аз съм твоя съпруга.

— Моя съпруга! — извика Лайън. — Как бих могъл да забравя! Та нали затова загубих честта си. Ти ме омагьоса, Ариана. Превзе ума и тялото ми. Искам да забравя това, което стори с мен и това, което направих заради теб.

Горчивината в гласа му я остави безмълвна. Думите му съвсем не бяха признание в любов. Можеше да предполага, че Лайън мрази всичко, свързано с нея. Тя му напомняше, че безвъзвратно бе загубил благоразположението на Уилям. И все пак, той й признаваше, че не е безразличен към нея, а това поне беше нещо. При Лайън нищо никога не беше просто — мъжът, за когото я бяха омъжили против волята й, и който бе обикнала от все сърце.