Кони Мейсън - Лъвът

— Свършвам след малко — промърмори тя и едва тогава забеляза, че той беше махнал доспехите си и се беше разсъблякъл. — Има място и за двама ни, ако искаш да се присъединиш към мен.

Дрезгавият й глас извади Лайън от унеса. Трябваше да прочисти гърлото си преди да заговори.

— Няма да е редно.

— Защо? Да не би да се страхуваш от мен? Или може би ме мразиш до дъното на душата си?

Лайън присви устни и се изпъна като струна.

— Не се боя от никоя жена. А колкото до омразата… — Той присви раменете си многозначително. — Това е много силна дума. Не изпитвам нищо към вас, милейди.

Ако Ариана имаше и най-малка представа колко много му костваше да произнесе това, щеше да бъде шокирана. Дори когато Лайън изричаше жестоките думи, тялото му се смущаваше от близостта й.

— Тогава ела при мен — отвърна предизвикателно Ариана. — Ако не изпитваш нищо към мен, няма смисъл да ме избягваш.

— Именно — отвърна сухо Лайън, докато сваляше ризата си. Знаеше че навлиза в опасни води, но не можеше да не отвърне на предизвикателството й.

Лайън се надяваше Ариана да свали погледа си от него, докато събува панталоните си, но остана излъган. Тя го наблюдаваше дръзко, а зелените й очи се присвиха замислено. Лайън се бореше със силното желание да последва естествените си инстинкти. Вместо това той бавно влезе във ваната, стараейки се да не се докосне до нея. Но и в това се провали. Бедрата му се допряха до нейните, докато се потапяше във юдата. Той се дръпна като опарен.

— Позволи ми да ти измия гърба — каза благо Ариана. Само лекото потрепване на гласа й издаваше копнежа й по този мъж, когото обичаше от все сърце.

— Не, аз…

Думите му заглъхнаха, след като тя бавно го обърна с гръб към себе си, взе гъба и сапун и затърка яростно гърба му. Удоволствието да чувства ръцете й върху тялото си извика ситни капчици пот по челото му. На гърлото му заседна задавен стон и Лайън прехапа езика си, за да не пророни и звук. Когато най-после Ариана изплакна гърба му, той почувства значително облекчение и се успокои, че изпитанието е приключило. Но за свое най-голямо удивление откри, че то едва сега започва. Макар че ръцете на Ариана вече бяха далеч от тялото му, гърдите й се притискаха настойчиво в гърба му. Той се вцепени за миг и се отдръпна рязко настрана.

— Нима се опитваш да ме съблазниш?

— Да.

— Само си губиш времето.

— Лайън, моля те, не ме мрази.

— Не изпитвам нищо — повтори той. — Вече не съм същият човек, който изгуби честта си заради страстта си към теб. Като твой съпруг те защитих и не позволих на Малкълм да те омъжи за сър Едрик. Не ти дължа нищо повече.

— О, Лайън, нима трябва да пренебрегна гордостта си и да моля за любовта ти?

Той се обърна и я погледна, разтърсен от емоции, които отчаяно се опитваше да отхвърли.

— Не мога да променя чувствата си, Ариана. Не мога да ти бъда съпруг със съзнанието, че предадох своя крал заради теб. Как очакваш да те обичам, след като не мога да обичам дори себе си самия?

— Може би все пак трябва да се опитаме. — Искаше й се да изкрещи колко много го обича, но се страхуваше, че Лайън само ще й се изсмее.

— Не.

— Да. — Тя протегна ръка да го докосне и прокара пръсти по устните му. Те омекнаха при допира й, и Ариана придърпа лицето му, притискайки устните си към неговите в сладка, изкусителна целувка.

Лайън нямаше да устои дълго на настойчивите й ласки, затова сграбчи дланите й ги задържа като преграда помежду им.

— Защо правите това, милейди? Не ви ли казах, че не ви желая вече? Нямате ли гордост?

— Преди време бях по-горда от всяка друга жена на света. Сигурно помниш, че изпитвах омраза към всички нормани, включително и теб. И все още не храня топли чувства към тях, но някои неща се промениха. Ти стана мой съпруг. Уилям ме принуди да се омъжа за теб. Дължиш ми повече от целувка.

— Нима? А вие какво ми дължите, милейди? Аз предадох Уилям заради вас. Независимо колко беден е един човек, никой не може да му отнеме неговата чест. Уви, аз изгубих завинаги честта си. Ако привързаността ми към вас не беше толкова силна, все още щях да съм верният рицар на Уилям. Трудно е да простиш, когато някой направи компромис с честта и гордостта си. Затова кажете ми, Ариана, след всичко това вие какво ми дължите?

— Мога да ти предложа само себе си — отвърна Ариана и извърна унило глава, защото знаеше, че любовта й не беше достатъчна в замяна на изгубената му чест.

Той стисна още по-силно ръцете й и я придърпа към себе си, така че устните им почти се докоснаха. Погледът му я смразяваше. А после я целуна студено, без капчица нежност.