Кони Мейсън - Лъвът

Лайън усещаше топлината на тялото на Ариана, заслушан в равномерното й дишане. Той благодари на небесата, че тя спеше и не можеше да усети неговата възбуда, нито да разбере как се измъчва в този момент заради нея. Защо бе орисан да страда безмълвно заради тази жена, която обичаше, а не можеше да си го позволи?

След пет мъчителни денонощия преминаха границата и се озоваха в Нортумбрия. Премръзнала и на ръба на изтощението, Ариана копнееше за удобно легло, кана ябълково вино, ароматизирана и топла вана. Беше дотолкова потънала в мрачните си мисли, че когато наближиха, тя почти не забеляза кулите на Крагмер, възвисяващи се отвъд хълмовете.

— Пред нас се простира Крагмер, милейди — обади се Лайън с надеждата това да я разведри.

— У дома — едва промълви Ариана. — У дома — повтори тя, без да сваля поглед от далечните кули на така жадуваната крепост.

Малко по-късно те преминаха моста и наближиха до крепостта. Кийн, Терса и Надая ги очакваха на входа, за да ги посрещнат.

— Добре дошли у дома — поздрави ентусиазирано Кийн.

— Радваме се да ви видим отново у дома — каза Терса срамежливо.

— Така е — съгласи се Надая, а погледът й беше съсредоточен върху дребната фигурка до Лайън. — Нали ви предупредих, милейди? — Изричайки тези загадъчни слова, тя се обърна и изчезна в далечината.

Лайън остави Ариана в залата, обградена от хора, които се тълпяха около нея и развълнувано я поздравяваха за добре дошла. Той се върна бързо в задния двор на замъка, за да види своите рицари и конете, а Ариана се почувства още по-тъжна, усещайки необичайната му студенина и желанието му да я избягва. Безмилостната извивка на челюстта му и острите, неумолими черти на устните му доказваха желанието му да се освободи от досадното й присъствие.

Ариана се нуждаеше от време да размисли и да реши какво да бъде бъдещото й отношение към Лайън. Любовта й към него далеч надвишаваше гордостта й. В името на Лайън тя беше готова да направи всичко необходимо, само да спечели любовта му.

— Милейди, вероятно сте капнала от умора — каза Терса, забелязала странното настроение на Ариана. — Желаете ли да си вземете гореща вана веднага или първо предпочитате да починете?

— Гореща вана — отвърна Ариана без колебание. — Но нямам нужда от помощта ти. — Тя забеляза, че погледът на младото момиче е постоянно устремен към вратата и знаеше, че девойката е нетърпелива да зърне Белтан. — Иди да посрещнеш сър Белтан. Вероятно нямаш търпение да го видиш!

Терса се усмихна срамежливо.

— Да така е, милейди. Не съм го виждала, откакто двамата с лорд Лайън ме доведоха от Лондон тук, в Крагмер. Веднага след това те отпътуваха за Шотландия.

— Тогава отивай да го поздравиш, Терса. След като го посрещнеш както подобава, ще ме намериш в покоите ми.

— Благодаря ви, милейди — отвърна Терса, направи реверанс и се отправи към двора на замъка да търси сър Белтан.

Ариана се усмихваше доволно на път за банята, преминавайки през кухненските помещения. Една от прислужниците я последва, за да й помогне при пренасянето на кофите с вода, които се грееха на огнището. След като напълниха ваната с необходимото количество гореща вода, Ариана отпрати прислужницата. Разсъблече се бързо и със задоволство се отпусна във ваната. Затвори очи и се отдаде на приятната топлина, наслаждавайки се на лукса да се потопи изцяло в гореща вана, а не да се къпе с кани хладка вода. В този момент благославяше баща си, задето бе отделил цяло помещение за баня, и се опитваше да не мисли за нищо друго.

Напълно изтощен, Лайън отвори врата на банята и замръзна. Съвсем не очакваше да завари тук Ариана. Предполагаше, че тя почива в покоите си след дългото изморително пътуване. Очите й бяха затворени и му се стори, че е заспала. Искаше му се да излезе тихо от банята, да затвори вратата и да забрави това, което видя, но краката отказаха да се подчинят на решението му.

Водата едва покриваше заоблените гърди на Ариана. Лайън втренчи поглед в тялото й. Той ясно видя бледорозовите й, набъбнали зърна, съблазнителната извивка на пъпа й, гладката кожа на корема й. Постепенно отмести погледа си върху сребристите й къдрици, които безмълвно го зовяха изпод водата. И макар да не му се искаше, гледката мигом го възбуди. Трябваше да се насили, за да не съблече дрехите си и да се присъедини към нея във ваната.

Водата започна да изстива. Ариана се протегна лениво и посегна към сапуна. В този момент тя забеляза Лайън и се втренчи в него с широко отворени очи. По смутеното му лице разбра, че я наблюдава от доста време.