Кони Мейсън - Лъвът

— Мислите ли, че Уилям ще пожелае да тръгнете с него? — попита Белтан с надежда. Като опитен воин, той разбираше какво е усещането да те оставят настрана от бойните действия.

— Не! Уилям не би променил решението си, докато е в това лошо настроение. Има вероятност — продължи той замислено, — създалата се ситуация да повлияе в моя полза.

Белтан не успя да проследи мисълта на Лайън и повдигна въпросително вежди.

— Какво означава това, милорд?

— Слушай ме добре, Белтан! Сега ще ти разкрия всички подробности. — Докато Лайън разясняваше своя план на Белтан, рицарят зяпна от учудване. След като Лайън приключи, на устните на Белтан заигра усмивка.

— Оставете това на мен, милорд. Ще отида да проверя дали войниците са готови да отпътуват.

Лайън кимна в знак на съгласие и напусна гарнизона. Докато стигне до портите, Уилям и неговото обкръжение се втурнаха навън. Лайън наблюдаваше от разстояние как те се качиха на конете си. Очевидно Уилям не желаеше да губи време и правеше всичко възможно да стигне час по-скоро в Честър. Лайън беше изненадан да види сър Едрик, въоръжен и възседнал коня си, а рицарите му в бойните редици на Уилям. Той не успя да види нито Ариана, нито Дънкан, сина на Малкълм, и предположи, че Уилям ще остави някои от своите рицари да придружат заложниците до Лондон. Когато Уилям препусна през портите и се присъедини към своята армия, Лайън се усмихна с мрачно задоволство.

Ариана нямаше ни най-малка представа какво се случваше във външния двор на замъка. Тя чу безредиците от стаята си и се доближи до прозореца. Поглеждайки навън, видя Уилям, придружен от своите рицари, да напуска замъка. Ариана забеляза, че и Едрик е с него и дава припрени нареждания на своите рицари да се присъединят към войската на Уилям. Ариана търсеше с поглед Лайън, но не успя да го зърне сред воините, яздещи до краля.

Какво не беше наред? Ариана се тревожеше още повече от мисълта, че остава в Шотландия след заминаването на Уилям. Дали беше променил решението си да вземе заложници? Къде беше сега Лайън? Дали вече се беше отправил към Крагмер? Защо не беше се сбогувал с нея, преди да отпътува? Той беше пожертвал толкова много заради нея и сега й се струваше невъзможно да я остави без всякакво обяснение. Мисълта, че може би я обвиняваше за всичко, й причини ужасна болка. Неговата гордост беше жестоко наранена и вероятно Лайън нямаше да откликне на любовта й отново.

Отмествайки поглед от прозореца, Ариана въздъхна изтощено и потърси в пространството образа на своя любим. Тя се загледа в танцуващите пламъци в камината, а пред очите й беше само непреклонният израз на Лайън. Ариана се почувства безкрайно самотна, както никога досега. Тя се сепна, когато чу силно потропване на врата на своята стая. Първата й мисъл беше, че въпреки всичко Лайън не я е изоставил и тя се втурна да отвори вратата. Ала радостта й беше кратка, защото на прага стоеше един от рицарите на Уилям. Мъжът се поклони, изразявайки своето уважение, и заговори.

— Аз съм сър Гуейн, предводител на кралската стража. Крал Уилям ми нареди заедно с войниците си да придружа вас, лейди Забрина и наследника на крал Малкълм до Англия. Ако не възразявате, милейди, ще тръгнем утре след утринната молитва. Облечете се добре и си вземете топли дрехи, защото пътуването ще бъде дълго.

— Не разбирам. Какво се случи с крал Уилям? Защо тръгна така бързо? И къде е лорд Лайън?

— Избухнало е въстание, милейди — отвърна капитанът. Той не виждаше причина да обсъжда политическата ситуация с една жена. — Колкото до лорд Лайън, той ще замине за Крагмер, както заповяда крал Уилям. Моите войници и аз носим отговорност той да стигне дотам. След като лорд Лайън и неговите рицари напуснат Абернети, ще се върна за вас. Имате ли да кажете още нещо?

— Не — отвърна унило Ариана и думата заседна на гърлото й. Никак не й се искаше да отива в Лондон. Не желаеше да се разделя с Лайън. Независимо от това, че той не можеше повече да й бъде съпруг, независимо от това, че я обвиняваше за случилото се, тя все още го обичаше много. Беше готова да изтърпи яростта му, студеното му отношение, само да можеше да останат заедно.

Ариана затвори вратата и се върна до огъня. Дните ставаха все по-студени, зимата наближаваше. Ариана вече копнееше за Крагмер. Как искаше Надая да беше тук, за да й даде съвет. Имаше моменти, в които не се нуждаеше от съвета на една вещица, но сега не беше така. Погълната от мъката си, Ариана не чу лекото прищракване на резето и почти безшумните стъпки. Постепенно усети нечие присъствие в стаята и се ослуша. Обърна се бавно, тъй като беше с гръб към вратата.